Д-р Огнян Миков: Открихме резистентни на отрови комари в 7 области, тигровият комар вече е почти навсякъде

Резистентни на инсектициди комари са установени в седем области на България – Враца, Пловдив, Сливен, Ямбол, Бургас, Русе и Силистра. Това заяви д-р Огнян Миков, главен асистент в лаборатория „Зооантропонозни и трансмисивни паразитози“ към Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Той подчертава, че проблемът с устойчивостта на комарите към химически препарати е сериозен и изисква нови подходи в борбата срещу тях.

Според д-р Миков, тигровият комар, който е преносител на редица заболявания, вече е разпространен в почти цялата страна, като досега не е откриван само в Перник и Смолян.

„В България не сме установили тигрови комари единствено в Перник и Смолян“

, казва той в интервю за „24 часа“. Ученият допълва, че въпреки това, за тези райони липсват достатъчно данни, а високата надморска височина на Смолян може би е причина, но комарите вече се адаптират и към по-високи места.

Министерството на здравеопазването е отпуснало 2 милиона лева за борба с комарите, което д-р Миков определя като навременна мярка. Той обаче акцентира върху важността на правилната стратегия, която включва мониторинг и ларвицидни обработки.

„Ако изчакаме да има летящи възрастни комари, вече е късно за ефективни действия. И се харчат много повече средства – може би в пъти повече, отколкото при обработка срещу ларвите“

, обяснява експертът.

Борбата с комарите в България използва два основни класа препарати: биологични и химични. Д-р Миков препоръчва ларвицидни обработки с биологични препарати, които са базирани на токсин от почвена бактерия. Те са безопасни за топлокръвни животни и нецелеви насекоми. За разлика от тях, химическите препарати от класа на пиретроидите, използвани срещу възрастни комари, са неселективни и убиват всичко, включително пчели. Над 40 години не е правено проучване за резистентността на комарите у нас, което е довело до настоящата ситуация.

Проучване от 2020 г., финансирано от фонд „Научни изследвания“, разкрива изключително висока резистентност – около 80% при вида Culex pipiens във Врачанско. При тигровия комар (Aedes albopictus) гени за резистентност към пиретроиди са установени в шест области: Пловдив, Сливен, Ямбол, Бургас, Русе и Силистра. Алтернатива на химическото пръскане е ларвицидната обработка, тъй като към биологичните препарати не се наблюдава резистентност.

Д-р Миков споменава и по-модерни методи като пускането на стерилни мъжки комари, което може да намали популацията с до 80%. Този метод е доказано ефективен в пилотни проекти в Гърция, Сърбия и Албания, но е изключително труден за организиране и много скъп.

„Методът е много ефективен, но изключително труден за организиране и изпълнение и много, много скъп“

, посочва той. За България, особено по поречието на Дунав, най-реалистично е да се работи срещу ларвите с биологични инсектициди.

Основен риск от „нови“ за България болести е западнонилската треска, която вече е местно заболяване. Преносител е видът Culex pipiens. Вирусът циркулира между птици и комари, като хората и конете са „сляпо разклонение“. Наличието на случаи при хора и коне показва висока циркулация на вируса сред птиците.

През 2026 година интервюто на д-р Огнян Миков продължава да бъде актуална тема в медиите, подчертавайки значимостта на проблема с устойчивостта на комарите. Зам.-кметът по „Опазване на околната среда“ в София е заявил, че ларвицидното третиране срещу комари в столицата ще се извърши навреме през 2026 година, което е положителен знак за превантивните мерки. В световен план, провал на експеримент с ГМО комари в Бразилия показва, че генетично модифицираните комари са се смесили с дивата популация, създавайки по-устойчиви хибриди, което усложнява бъдещия контрол. Вирусът на Западен Нил, пренасян от комари, остава постоянен риск, циркулиращ чрез заразени птици.