Д-р Костадин Петков: Не е нормално шеф в болница да взема 10 пъти повече от млад лекар

Хирургът д-р Костадин Петков се завръща в Бургас след 20 години работа във Великобритания. Той анализира проблемите на родното здравеопазване, огромните разлики в заплащането и недофинансирането на клиничните пътеки.

Д-р Костадин Петков: Не е нормално шеф в болница да взема 10 пъти повече от млад лекар

Д-Р КОСТАДИН ПЕТКОВ СНИМКА: ДИМЧО РАЙКОВ

Време за четене: 3 мин. 13 март 2026

Хирургът д-р Костадин Петков се завърна в Първо хирургическо отделение на УМБАЛ-Бургас. Преди това той е практикувал 18 години в същата болница. Следват близо 20 години професионален опит в различни лечебни заведения във Великобритания. Решението за неговото завръщане е било повлияно от семейни обстоятелства. Д-р Петков е следил проблемите на бургаската болница от разстояние. Той е работил на четвърт щат една година преди окончателното си прибиране.

Медицинският факултет в Бургас е голяма стъпка напред за града. Кметът Димитър Николов има основна заслуга за неговото създаване. Първият випуск млади лекари завърши успешно на 31 август 2025 г. Сега пациентите в региона не трябва да пътуват задължително до други градове. УМБАЛ-Бургас запазва водещата си роля сред множеството нови болници. Разликата в заплащането между болничен шеф и млад лекар у нас достига до 10 пъти. Този огромен дисбаланс не съществува никъде другаде в Европа според специалиста.

Българското здравеопазване има своите предимства пред английското. Основният плюс е бързият достъп до специализирана медицинска помощ. Времето за чакане пред шокова зала в България е около час-два. В Англия този процес може да отнеме между 4 и 14 часа. Пациентите там чакат много по-дълго за уточняване на клиничната картина. Въпреки това английската система превъзхожда българската по отношение на финансовата обезпеченост. Лекарите настояват за достойно финансиране и разумни политики в сектора.

Здравеопазването във Великобритания безспорно ни превъзхожда с финансовата обезпеченост – у нас абсолютно всички пътеки трябва да бъдат актуализирани и да бъдат плащани 100%.

Клиничните пътеки в България са недофинансирани с около 20% спрямо реалните разходи. Това води до сериозни затруднения при осигуряването на консумативи и услуги. В Англия няма недооценени пътеки, които да тежат на болничния бюджет. Пътеката за апендицит в България е под 1000 евро. В Англия същата процедура струва между 3000 и 5000 паунда. Всичко зависи от сложността на конкретния случай. Системата има нужда от строг контрол върху разходите и хоспитализациите.

Много българи се връщат от чужбина за т.нар. здравен туризъм. Зъболечението в България е между 3 и 4 пъти по-евтино в сравнение с услугите на Острова. Пациентите предпочитат да платят за планови операции тук, вместо да чакат месеци. Става въпрос за смяна на стави, премахване на жлъчка или хернии. Това е икономически изгодно за нашите сънародници в чужбина.

Не трябва да има изкривяване в заплащането на лекарите. Един завеждащ отделение да получава два-три пъти повече от един млад лекар – това е абсолютно нормално. Но един завеждащ или шеф на болница да взема 9-10 пъти повече, отколкото млад лекар, е абсолютно ненормално.

Д-р Петков споделя, че съотношението в заплащането се е променило през годините. През 2007 г. последната му заплата в България е била 770 лв. Първото му възнаграждение в Англия е възлизало на 3200 паунда. Днес разликата в нетното заплащане вече не е деветкратна, а трикратна. Въпреки това българските лекари често полагат огромен извънреден труд. Някои медици дават по 17-18 дежурства на месец и буквално спят в болницата. В Англия чакането за спешна помощ може да достигне до 14 часа, докато в България е значително по-кратко.

Здравната система се нуждае от ясни правила и край на лобизма. Министрите не трябва да фаворизират клинични пътеки според своята специалност. Всички медицински направления трябва да бъдат актуализирани едновременно. Консумативите трябва да влизат в цената на пътеката. Пациентите не трябва да доплащат за по-качествени медицински изделия като стави.

Хората с хронични заболявания в Англия имат по-дълъг живот от хора със съответните хронични заболявания тук.

Англичаните не са по-здрави от българите по рождение. Продължителността на живота им обаче е по-висока заради добрата организация. Това включва ранно откриване, правилно лечение и редовно проследяване. Хронично болните в Англия получават по-добър комфорт на живот. Първият случай на д-р Петков след завръщането е бил млад мъж с перфорирала язва. Операцията е преминала успешно с участието на млад колега. Д-р Петков подчертава, че българските лекари имат отлично клинично мислене. Английските пациенти и колеги оценяват високо сръчността на родните специалисти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *