Д-р Камен Данов: Дядо Коледа е св. Николай, вярата помага в медицината

Д-р Камен Данов, завеждащ Отделението по гастроентерология в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, споделя своите размисли за вярата, Рождество Христово и ролята ѝ в медицинската практика. Той подчертава, че Дядо Коледа съществува и това е св. Николай, който анонимно е помагал на нуждаещите се.

В навечерието на Рождество Христово д-р Данов призовава да си спомним за хората в сърцата ни. Според него, празникът е повод за надежда и любов, дори за невярващите. Той разсъждава върху смисъла на раждането на Исус Христос, като посочва, че още антични мислители са търсели помирението с Бога и вечния живот.

На Рождество Христово е подходящ момент да кажем на тези, за които се молим в сърцето си, че не сме ги забравили.

Лекарят обяснява, че макар малцина да могат да артикулират теологичния смисъл на Рождество, то носи имагинерно добро. Това ни кара да мислим за близките си, за загубените и за тези, които пазим в сърцето си. Той определя това като зрънце вяра, носещо надежда и припомнящо какво е любов.

Д-р Данов признава, че работата с болни е предизвикателство. Радостта идва от успешни манипулации, общуването с пациенти и постигането на благоприятни резултати. Той подчертава, че лекарят никога не е сам, а е част от екип, в който пациентът също става важна част.

На въпроса как човек на науката стига до религиозна отдаденост, д-р Данов отговаря, че нуждата от упование и вяра е видял благодарение на своите пациенти. Той цитира примери като Нютон, Менделеев и Пастьор, които са съчетавали науката с вярата. Една пациентка дори възкликнала:

Вие сте луди, които Господ ги праща.

За д-р Данов надеждата, смирението и любовта са неразделни екзистенциални категории. Той смята Боговъплъщението за неизмеримо смирение. Лекарят вярва, че смирението ни помага да разберем по-лесно надеждата и любовта. За него смирението е качество, което често ни липсва.

В трудни професионални ситуации д-р Данов намира утеха в пасажи от Светото писание. Той цитира Псалм 90:1:

Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия.

и 2 Коринтяни 12:10:

кога съм немощен, тогава съм силен.

Любим негов цитат е и от Еклисиаст:

Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.

Д-р Данов често усеща Божие присъствие в работата си. Той дава пример със св. Николай, който е помагал анонимно на нуждаещи се, без да оставя подаръци под елхата. Според него, ежедневните справяния с предизвикателства и невидимата помощ, която получаваме, са като подаръци. „Щом имаме сили да продължим, значи има и за какво да сме благодарни“, казва той.

Вярата помага при вземането на тежки решения. Д-р Данов отбелязва, че атеизмът често приключва при първата турбуленция в самолета. В медицината тежките ситуации са ежедневие и емоциите са неизбежни. Той вярва, че молитвата е част от професионалното ежедневие на лекарите.

Ежедневно д-р Данов среща случаи, в които надеждата и духовната подкрепа са също толкова важни, колкото и лечението. Когато се осъществи човешки разговор, случаите без резултат са единици. Диалогът и подкрепата изискват двама, а признаването на нуждата от човечност е ключът към успеха. Подобни размисли за вярата и човечността са актуални особено в празнични дни.

В свят, изпълнен с тревоги, д-р Данов вярва, че „светлината в мрака свети, и мракът я не обзе“. Той подчертава, че вяра има, когато има дела. Ако позволим тревогите да ни завладеят, губим вътрешния мир. На големи празници като Рождество Христово, този мир става по-осезаем. За предстоящите празници д-р Данов пожелава вяра, надежда и любов и ни приканва да покажем на близките си, че не сме ги забравили.