Д-р Брънзалов: Здравната система работи на европейско ниво, но с мизерно заплащане
Д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС, заяви, че без адекватно финансиране е невъзможно да се осигурят по-високи заплати за младите лекари. Той посочи, че публичните разходи за здраве в България са едва 5,5% от БВП, което е двойно по-малко от средното за ЕС. НЗОК приключва с дефицит, тъй като цените на клиничните пътеки остават фиксирани, принуждавайки болниците само да оцеляват.
Без адекватно финансиране и промяна на модела е невъзможно да се постигне устойчиво увеличение на възнагражденията на младите лекари. Това заяви д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), като коментира предложенията, обсъждани в Народното събрание, за фиксирани заплати в сектора.
„Соломоновско решение не бих казал, че има, защото в момента нямаме пълна яснота как точно ще се случат всички предложения, коментирани в парламента,“
— д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз
Д-р Брънзалов подчерта, че макар болниците формално да функционират като търговски дружества, здравната система не следва принципите на пазарната икономика. Според него именно това създава основния парадокс в сектора.
„В пазарната икономика действат принципите на търсене и предлагане, които определят цените на стоките и услугите. В здравеопазването обаче услугата има фиксирана цена – касата плаща толкова, колкото е определено, независимо от реалната стойност на труда.“
Председателят на БЛС отбеляза, че няма промяна в цените на клиничните пътеки от миналата година. В резултат на това Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се очертава да приключи с дефицит, особено в болничната помощ.
Той напомни, че само през миналата година 146 милиона лева бяха прехвърлени и изплатени от бюджета за 2025 г. на лечебните заведения. Това позволява на болниците само да оцеляват, а не да се развиват, въпреки че си заработват средствата. Брънзалов категорично заяви, че при сегашните икономически параметри липсва ресурс за устойчиво увеличаване на заплатите, без това да бъде отразено в държавния бюджет.
Данните ясно показват хронично недофинансиране. Публичните разходи за здраве у нас са само 5,5%, докато средната стойност за Европейския съюз достига 8–9%. Същевременно, разходите, които се поемат директно от джоба на пациента, са 34%, спрямо средно 11% за Европа.
По отношение на въвеждането на фиксирани възнаграждения за младите лекари, БЛС няма нищо против, но поставя условие държавата да гарантира адекватно финансиране на лечебните заведения.
„Нямаме нищо против фиксирани заплати, стига да има адекватно финансиране. Но с тези параметри, които следи България, това е невъзможно.“
Д-р Брънзалов коментира и анонсираното увеличение на средствата за здравната каса през следващата година, което ще бъде в размер на 870 милиона лева. Той обясни, че това увеличение идва основно от повишаването на минималната работна заплата и други финансови маневри, а не от реална промяна в модела.
„Реално нищо не се променя – системата ще остане в същото положение.“
В обобщение, председателят на БЛС посочи, че българската здравна система функционира на европейско ниво по отношение на качеството на работата, но лекарите получават мизерно заплащане. Без промяна в модела на финансиране, устойчивото повишаване на лекарските заплати е невъзможно.
„Българската здравна система работи на европейско ниво, но с мизерно заплащане. Без промяна в модела и финансирането – заплатите на лекарите няма как да се повишат устойчиво.“
