Чуждестранните треньори в България: Проекти с бъдеще, любовни истории и ‘Разпни го’
Историите на чуждестранните треньори в България показват пътя от възторга до отрицанието. Докато италианският волейболен селекционер Джанлоренцо Бленджини спечели сребърен медал на световно първенство, други специалисти като Пини Гершон (баскетбол) и Ромен Балмис (ръгби) работиха за кауза или символична сума, водени от лични мотиви или любов към спорта.
Джанлоренцо Бленджини Ромен Балмис
Пътят на чуждестранните треньори в България често е състезание, в което разстоянието между всенародното одобрение и рязкото отрицание е изключително кратко. Доказва го и примерът на италианския волейболен специалист Джанлоренцо Бленджини.
Въпреки че преди четвъртфинала във Филипините срещу САЩ малцина познаваха името му, след драматичната победа и последвалия финал с Италия, по-голямата част от сънародниците ни вече скандираха името на треньора. Фенклубът на националите дори му изказа публично любовта си.
„Един италианец, който завинаги ще остане част от българското сърце – написаха администраторите във фейсбук- Джанлоренцо, каквото и да стане оттук-нататък на световното – Ti amiamo per sempre! (Обичаме те завинаги!). Ти даде на нашите лъвове дух, смелост и вяра, че всичко е възможно. А си техен треньор едва от година и няколко месеца – и вече видяхме чудеса от храброст!“
— Администратори на фенклуба
Успехът на Бленджини получи подкрепа и от волейболната гилдия, която традиционно е критична към чужденците. Радостин Стойчев, смятан за най-успешния български клубен специалист, похвали работата на италианеца, който преди това достигна финал на Олимпиадата в Рио през 2016 г. с Италия и е известен с развиването на млади таланти.
„Достигането до финал надхвърли всички наши мечти, отборът израсна много в няколко неща, това е резултат от работата на Бленджини“
— Радостин Стойчев
Бленджини прие да води България, тъй като видя в националния отбор проект с бъдеще, след като проучи потенциала на млади играчи като Алекс и Мони Николови. Бащата на момчетата, Владо Николов, разказа за случка, която задълбочи връзката между треньора и тима. По време на лагер в Пазарджик, където температурите в залата достигнаха 50 градуса, нито един от играчите не се оплакал, което впечатлило треньора.
„Владо – отвърна ми Бленджини, – изключително съм щастлив от това, което се случи там.Навън беше 45 градуса, в залата – 50. Не можех да си поема въздух, за да водя тренировките, но нито едно от момчетата не се оплака, не измрънка, не се отказа, не се спести. Нито едно, нито веднъж. Сега разбираш ли ме, Владо? Това са моите хора! Само да са здрави, ще видиш, че догодина ще имаме резултат“
— Джанлоренцо Бленджини, цитиран от Владо Николов
Предчувствието му се оказа вярно: резултатът бе второ място на световно първенство – сребро, постигнато 55 години след предишното. Договорът на Бленджини е до 2027 г., като заплатата му се плаща от международната федерация по програма за подпомагане на отбори с чуждестранни треньори (отпускат се 84 000 долара).
Въпреки вълнението, италианецът трябва да има едно наум, тъй като в България пътят от „Осанна“ до „Разпни го“ е само едно състезание. Историята на други доказани имена във волейбола показва това: Силвано Пранди спечели европейски бронз, но бе освободен след седмо място на следващото световно. Камило Плачи, който отказа по-добра оферта за помощник на Русия, за да остане, приключи престоя си две години след четвъртото място на Олимпиадата в Лондон.
Мотивите за привличане на чуждестранни специалисти са разнообразни. При жените, сърбинът Драган Нешич дойде, тъй като съпругата му е българската волейболистка Нели Маринова. В баскетбола легендарният израелски специалист Пини Гершон пое националния тим срещу символична заплата. Гершон работи две години за 1 евро, изпълнявайки заръка на дядо си от Пловдив да помогне на родината му, като успя да класира националите на европейско първенство.
Пример за работа, водена изцяло от идеята, е французинът Ромен Балмис в ръгбито. Той и целият му екип работиха про боно в продължение на седем години, като под негово ръководство националите постигнаха 17 победи от 22 мача и направиха значителен скок в ранглистата. Балмис напусна с емоционален пост:
„Има приключения, които те променят. Това, което преживях с националния отбор по ръгби на България, е от тези, които оставят отпечатък за цял живот… Тръгвам си с усещането, че дадох всичко от себе си и най-вече получих много“
— Ромен Балмис
Във футбола, където логиката често отсъства, резултатите на чуждестранните специалисти бяха по-скромни. Германецът Лотар Матеус води отбора в 10 мача с 3 победи и 4 загуби. Сърбинът Младен Кръстаич също завърши престоя си, завеждайки дела за обезщетение срещу БФС. За разлика от тях, японецът Такеши Фуджимори, работил в бейзбола, се ожени за българка и остана да живее у нас, приемайки българско гражданство.
