Човешката биолуминесценция: Научното откритие, че хората буквално „светят“
Човешкото тяло непрекъснато излъчва ултраслаба светлина, известна като биофотонна емисия, която е 1000 пъти по-слаба от видимата. Тя възниква като страничен продукт от окислителни реакции, предизвикани от свободните радикали по време на клетъчното дишане. Това сияние носи код за нашата биологична възраст, здравословен ритъм и може да бъде използвано за диагностициране на състояния като рак, тъй като раковите клетки излъчват повече UV светлина.
Излъчваната от човека светлина може да се регистрира само с ултрапрецизни уреди. ИЛЮСТРАЦИЯ: ВАСИЛ ПЕТКОВ
От години научната фантастика използва идеята за светещо човешко тяло. Оказва се обаче, че това не е просто кинематографичен ефект. Хората наистина „светят“ – невидимо, но непрекъснато през целия си живот.
Явлението е известно като биофотонна емисия, или човешка биолуминесценция. За първи път германският учен Фриц-Алберт Поп измерва ултраслабо светлинно излъчване от човешки тъкани. Тези лъчи не са мистична аура, а реално измерими фотони, които клетките отделят по време на биохимични процеси.
Интензитетът на това сияние е изключително слаб. Човешката биолуминесценция е около 1000 пъти по-слаба от видимата светлина, което я прави недостъпна за човешкото око. За сравнение, една обикновена 40-ватова крушка е 10 трилиона пъти по-силна от биофотоните, излъчвани от човешкото тяло. Поради тази причина откриването и картографирането ѝ изисква високочувствителни камери.
Какво „казва“ светлината за нашето здраве?
Това ултраслабо излъчване носи важна информация за нашата биологична възраст, физиологичен ритъм и здравословно състояние. Учените предполагат, че в близко бъдеще лекарите може да използват светлинното излъчване за диагностика, разгадвайки скрити процеси в телата ни, допълващо симптомите и кръвните показатели. Биофотоните се откриват в мозъка, ДНК, кръвта и урината.
Раковите клетки излъчват повече ултравиолетова светлина, докато нормалните клетки излъчват предимно инфрачервена светлина. Това потенциално може да бъде използвано за ранна диагностика. Освен това биолуминесценцията дава сигнали за наличието на филъри в тялото и дори за това дали побелелите коси са боядисани.
Източникът на сиянието
Биофотонната емисия се формира като страничен продукт под въздействието на свободните радикали – силно агресивни кислородни молекули. Тези радикали активират окислителни реакции, които възникват по време на клетъчното дишане. Клетъчното дишане е ключово за мускулната работа, мозъчната функция, растежа, възстановяването и имунната защита. Допълнително, самата ни ДНК също излъчва светлина.
С напредването на възрастта, в клетките се натрупват биохимични увреждания, свободните радикали се образуват в по-големи количества и оксидативният стрес се увеличава. В резултат на този процес, по-възрастните хора буквално „светят“ повече, тъй като се засилва биофотонната емисия.
Ритми и вариации
През 90-те години на миналия век японски екипи успяват за първи път да картографират човешкото излъчване. Техните изследвания показват, че сиянието не е еднакво по цялото тяло – лицето и горната част „светят“ по-силно. Наблюдават се и сезонни промени, като излъчването е най-силно през юли, което се обяснява с по-интензивното слънчево греене и UV лъчи спрямо зимния период.
Светлината също не е постоянна през денонощието. Тя е по-интензивна късно следобед, а през нощта става пренебрежимо слаба, когато всички процеси се забавят за почивка на тялото. Този биологичен ритъм отразява обмяната на енергия и доказва, че биофотоните не са случайни, а зависят от метаболизма и физиологичния цикъл.
Изследвания от 2025 г. допълнително потвърждават, че биолуминесценцията при хората се влияе от циркадните ритми, подобно на биолуминесценцията при гъбите. Това подкрепя идеята, че явлението може да има адаптивна или сигнална функция, а не просто да е страничен ефект от метаболизма.
