Чистачката плаща по-голям процент от заплатата си за държавата спрямо мениджър с 10 000 лева

В България съществува сериозен икономически абсурд при разпределението на осигурителната тежест. В момента работещите с по-ниски доходи отделят по-голям процент от заплатата си за държавата. Това се случва заради съществуващия таван на осигурителния доход.

Таванът на осигуровките трябва да падне!

Когато един служител получава 2000 лева, той плаща осигуровки върху цялата сума. Неговата ефективна данъчна тежест достига около 24%. Ако добавим и вноските на работодателя, сумата надхвърля 40%. В същото време мениджър със заплата от 10 000 лева плаща осигуровки само до тавана. В момента този лимит е 4130 лева. За останалите близо 6000 лева мениджърът дължи единствено 10% плосък данък.

Това означава, че чистачката на минимална заплата отделя по-голям процент от дохода си от своя мениджър. Системата в България се превръща в регресивна вместо в пропорционална. Богатите на практика носят по-малка тежест към обществото спрямо своите възможности. Подобна практика липсва в повечето развити държави. Там осигурителната тежест е или пропорционална, или прогресивна.

От 1 януари 2026 година се предвиждат сериозни промени в тези параметри. Максималният осигурителен доход ще нарасне до 4600 лева. В същото време минималната работна заплата ще достигне 1213 лева. Тези промени са част от Бюджет 2026 и са договорени със синдикатите. Въпреки повишението, икономисти критикуват плоския данък и липсата на реална солидарност.

Проблемите в системата се задълбочават и от състоянието на Националния осигурителен институт (НОИ). Дефицитът там е огромен и се покрива от преки данъци вместо от вноски. Ако таванът на осигуровките отпадне, приходите в НОИ ще се увеличат значително. Това ще освободи ресурс за образование, здравеопазване и инфраструктура. Дебатът за осигуровките на чиновниците също остава актуален на този фон.

Важно е да се разбере, че осигуровките не са просто „взети пари“. Те представляват права за бъдещи социални плащания. По-високият осигурителен доход гарантира по-големи майчински, обезщетения за безработица и пенсии. През 2026 г. обаче таванът на пенсиите остава замразен на 3400 лева. Това създава несъответствие между вноските на най-можещите и техните бъдещи права.

Пенсионните вноски също се увеличават през 2026 година. За служителите те нарастват от 6.58% на 7.47%. Работодателите вече ще плащат 9.33% вместо досегашните 8.22%. За родените преди 1960 г. общата вноска скача на 21.8%. За по-младите работещи тя става 16.8%. Тези мерки целят да затворят дупките в държавния бюджет.

Осигуряването не е само сметка, то е социален договор.

Държавата трябва да спре да субсидира най-богатите чрез освобождаване на високите им доходи от солидарност. Истинският разговор за финансите изисква честност спрямо всички работещи българи. Премахването на тавана ще върне справедливостта в осигурителната система. Не може най-можещите да „излизат“ от системата след определено ниво на заплащане.