Чиновническият парадокс: Двойно повече служители и рекордно високи заплати на фона на срив в административния капацитет
Въпреки че населението на България намалява с 1,5 милиона души, броят на държавните чиновници се е удвоил през последните 15 години. Административната тежест достига 21 служители на 1000 българи, което е значително повече от водещи европейски държави, докато административният капацитет и общественото доверие са на най-ниски нива. Финансовите разходи за заплати, бонуси, служебни коли и загубени дела се поемат изцяло от данъкоплатците.
Народни представители заседават в сградата на Партийния дом. Снимка: 24 часа
Най-четеният коментар за изминалата седмица, събрал над 116 000 прочитания, осветлява тревожен парадокс в българската държавна администрация: макар населението да намалява драстично, броят на държавните служители и техните заплати продължава да расте.
През последните 15 години България е загубила 1,5 милиона души от своето население. В същото време обаче броят на чиновниците се е увеличил двойно. Докато през 2010 г. те са били 83 379, днес служителите в администрацията наброяват 141 399 души. Тези данни показват продължаващ ръст на държавните служители, въпреки демографския срив.
Раздута администрация и ниско доверие
Според последни данни, днес 21 чиновници утежняват живота на всеки 1000 българи. За сравнение, в Гърция този показател е 13 на хиляда, а в Германия – 15 на хиляда. За пример за ефективна администрация, в Нидерландия служителите са два пъти по-малко – 10 на 1000 души население. Нещо повече, Индексът на административния капацитет в България е на най-ниското си ниво от 2017 г., което означава спад в качеството на обслужване, въпреки увеличаването на заетите.
Докато в съседна Румъния бяха предприети мерки за замразяване на заплатите и съкращаване на 40 000 чиновници, в България тенденцията е обратната. Заплатите на държавните служители са се увеличили с 311% за последните 10 години. Служителите в Министерския съвет например са получавали средно около 6500 лв. на месец, включително бонуси и надбавки.
Скандалите в правосъдието и МВР
Парадоксите обхващат и ключови институции. През 2010 г. бюджетът на МВР е бил 1 милиард лева, а днес достига 5 милиарда лева. Преди 15 години полицията е била институцията с най-силно обществено доверие (53%), докато днес недоверието към нея е почти 60%. От близо 50 000 души, работещи в МВР, 5000 имат ТЕЛК за нетрудоспособност, а 2000 не са издържали изпита за физическа подготовка.
Съдебната система също е обект на критика. България традиционно е на предпоследно място в ЕС по доверие в независимостта на съда. Въпреки това, съдебната система поглъща най-висок процент от брутния вътрешен продукт в целия Европейски съюз, но страната ни остава на дъното във всички класации за върховенство на правото. Работата на правораздавателните институции е намаляла с почти 20 процента за последните 15 години заради намаляващото население. Въпреки това, Висшият съдебен съвет (ВСС) предвижда ръст на заплатите в системата с 18 процента за 2026 г. С последното увеличение, чиновниците във ВСС ще получават по 23 000 лева на месец, при средна заплата за страната от 2640 лв.
Цената на бездействието
Народните представители, чиито заплати вече варират между 8000 и 12 000 лв. и се индексират постоянно, миналата седмица не успяха да проведат нито едно заседание поради липса на кворум. Доверието в парламента традиционно остава около 10%.
Освен раздутите заплати, които се индексират въпреки ниската ефективност, държавните служители не плащат и своите осигуровки – те се поемат от всички нас. Някои от тях получават и между 12 и 20 заплати при пенсиониране. Допълнителен разход представлява и мащабният автопарк: чиновническият автопарк наброява 5000 служебни коли, колкото са автомобилите в цялото МВР. Годишната поддръжка и гориво за тези автомобили струват 50 милиона лева.
С данъците си гражданите продължават да субсидират цели структури, работещи на загуба, като например антикорупционната комисия, която губи дела на много по-висока финансова стойност, отколкото печели. Също така, отсъжданията срещу прокуратурата за нарушени права и бавно правосъдие се плащаме от данъкоплатците, а не от конкретните магистрати, допуснали грешки. В частния сектор подобна липса на ефективност би довела до закриване.
