Чичото на 4-годишния Мартин: „Имаме голямо бебе, учим го наново да ходи и да се храни“
4-годишният Мартин е изписан от „Пиргов“, но го очаква дълга и тежка рехабилитация. Чичо му го описва като „голямо бебе“, което се учи наново да ходи и да се храни, докато семейството настоява за максимална присъда за дрогирания шофьор и се опасява от „чадър“ над него.
Снимка: Скрийншот от БНТ
Четиригодишният Мартин, който пострада тежко при инцидента с АТВ в Слънчев бряг, вече е изписан от УМБАЛСМ „Пиргов“ и се прибра у дома. Възстановяването му обаче тепърва започва и ще бъде дълъг и труден процес. Семейството му се бори не само за неговото здраве, но и за справедливост след трагичната загуба на майка му Христина, която почина след близо три седмици в мозъчна смърт.
Чичото на момчето, Юлиян Здравков, споделя, че всеки ден е изпълнен с малки битки за връщане към нормалността. Предстои тежка рехабилитация, включително работа с логопед и раздвижване на силно засегнатата лява страна на тялото на Мартин.
„В доста по-добро състояние е Мартин. Както и вчера казах, в момента се учим да ходим, да се храним и да спи, имаме едно голямо бебе. В момента нямаме нужда от помощ. Справяме се“
— Юлиян Здравков, чичо на момчето, пред БНТ
Лекарите не се ангажират с конкретни срокове или прогнози за пълното му възстановяване, като подчертават, че ще е необходимо много време и специализирана грижа. Предстои му дълъг път, изпълнен с лечение и рехабилитация, за да може отново да бъде дете.
Междувременно разследването на инцидента от 14 август продължава. Шофьорът на АТВ-то, 18-годишният Никола Бургазлиев, остава в ареста в Бургас с постоянна мярка. Втората му кръвна проба окончателно потвърди, че е управлявал под въздействието на марихуана. За близките на Мартин този резултат не е изненада.
„Ами, ние това си го знаехме. Не сме се съмнявали, че ще излезе друга проба. Според мен, това не му е първият път, който е използвал. Не може да с 30-40 метра да караш и да не предприемеш никаква маневра, никаква спирачка и нищо. И да избереш да се удариш в хора, които са без никаква защита…“
— коментира Здравков
Семейството настоява за най-тежкото наказание, предвидено от закона, по обвинението за умишлено причиняване на смърт. Те обаче осъзнават, че никаква присъда не може да заличи болката им.
„Ние очакваме максималната присъда. Но каквато и присъда да получи, нашият живот няма да бъде същият, какъвто е бил досега. Най-тежко ще бъде за децата. Моите, на брат ми и оттам нататък за всички останали.“
— добави той
Над делото тегне и сянка на съмнение. Близките се притесняват от евентуален „чадър“ над обвиняемия, тъй като родителите му са дългогодишни служители в системата. Това подхранва недоверието им в способността на правосъдието да бъде обективно.
„Винаги ще ги имаме. Аз преди малко също казах. Ще ги имаме тези притеснения, докато това нещо не приключи. Все пак родителите на това момче са 30 години в системата. А системата виждаме колко е прогнила от всяка една точка, в която е погледна.“
— споделя Юлиян Здравков
Трагедията е оставила дълбока травма и у другите деца в семейството, които отказват психологическа помощ, вероятно за да не си припомнят ужаса. Според Здравков, зачестилите инциденти по пътищата са резултат от твърде меките закони, които създават усещане за безнаказаност у нарушителите.
