Четиридневна работна седмица: Мит или бъдещето на труда в България?
Дебатът за четиридневна работна седмица набира скорост в Европа и повдига въпроси за приложимостта му в България. Международни експерименти показват положително въздействие върху продуктивността и благосъстоянието на служителите, но българските работодатели изразяват опасения заради недостиг на кадри и спецификите на местния пазар.
Снимка: iStock by Getty Images
Предложението за въвеждане на четиридневна работна седмица, при която се работи по десет часа четири дни вместо стандартните осем часа пет дни, отново набира скорост в европейския дебат. Последно подобна идея се появи в Гърция като част от мерките за повишаване на гъвкавостта на трудовия пазар. Пандемията ускори този процес, катализирайки експерименти в няколко държави, чиито резултати в повечето случаи са насърчителни. Това поставя въпроса дали и България е готова за подобни промени и могат ли регулациите у нас да бъдат облекчени за въвеждане на четиридневна работна седмица.
Четиридневната работна седмица може да означава две основни неща: запазване на общия брой работни часове, разпределени в по-малко дни, или намаляване на общия брой работни часове. Изследванията дават интересна перспектива по въпроса.
Мащабен експеримент в Португалия, тествал втория подход (намаляване на работните часове), показва позитивни резултати дори при средно 14% намаление на часовете. Почти 80% от фирмите отчитат ръст на приходите, а 70% – на печалбите, без значително увеличение на разходите. Най-важният резултат обаче е спадът на отсъствията от работа при почти половината фирми, както и намаляване на текучеството на служители. От гледна точка на работниците, мнозинството съобщават за подобрено психическо здраве, повече време за семействата и по-голямо удовлетворение от работата, като тези ефекти са по-изразени сред жените.
Великобритания проведе сходен, но по-обширен експеримент с 61 компании и близо 3000 служители, съчетавайки двата подхода. Финансовите резултати за компаниите са с минимални промени, но се наблюдава значително намаление на отсъствията и текучеството, както и повишена самооценка за производителността сред работниците. Показателно е, че почти всички (89%) от участвалите фирми са запазили четиридневната работна седмица и след края на експеримента.
Ирландско проучване също потвърждава подобни подобрения в психическото здраве и баланса между работа и личен живот. Анализът подчертава необходимостта от промени в работните процеси – автоматизация, по-ясно дефиниране на приоритети и съкращаване на срещи, макар да се отбелязва, че това не влияе значително на общата производителност. Аналогични изводи идват и от Германия, където дори индустриални предприятия намаляват работните часове, запазвайки модела успешно в много фирми.
В България, макар и експериментално, подобни идеи вече се прилагат. Налице са фирми, които вече са въвели четиридневна работна седмица със запазено заплащане. Експертите са на мнение, че приложимостта на този модел зависи силно от конкретния сектор и естеството на дейността. Вицепрезидентът на КНСБ посочва, че основната пречка не са правните ограничения – Кодексът на труда допуска гъвкави форми на работа при съгласие между работодател и служител – а по-скоро недостигът на кадри и общите пазарни условия.
Въпреки това, работодателските организации в България изразяват сериозни резерви. Те се опасяват от възможни загуби в производителността и срещат трудности при прилагането на такъв режим в по-интензивни сектори или при липса на достатъчна автоматизация. Също така, устойчивото възприемане на четиридневната работна седмица често е свързано със запазване на заплащането, което може да представлява предизвикателство за бизнеса, особено в икономики като българската, изправени пред остър недостиг на работна ръка и бавна автоматизация.
Очевидно е, че четиридневна работна седмица не може да бъде универсално решение за всеки бизнес, особено в сектори с интензивно производство или услуги, изискващи пряк контакт с клиенти. Въпреки това, представеният преглед на международния опит ясно демонстрира, че либерализацията на трудовото законодателство и по-голямата гъвкавост на работното време може да донесе значителни позитиви, особено за работниците. За да се интегрира успешно подобен подход, е необходимо внимателно преосмисляне на работните процеси и инвестиции в автоматизация, които да подкрепят прехода към по-ефективно и удовлетворяващо работно време.
