Четири ключови възрасти оформят мозъка ни: Ново проучване разкрива пет фази на развитие
Ново проучване от Кеймбридж разкрива, че човешкият мозък преминава през пет ключови фази, с преломни точки на 9, 32, 66 и 83 години. Юношеската фаза продължава до 32 години, което е по-късно от досегашните схващания, и е период с най-висока ефективност и риск от психични разстройства.
СНИМКА: Pixabay
Мозъкът ни преминава през пет различни фази на развитие, като ключови „преломни точки“ настъпват на 9, 32, 66 и 83 години. Това показва ново мащабно проучване на учени от Университета в Кеймбридж, публикувано в списание Nature Communications.
Изследването, обхванало около 4000 души до 90-годишна възраст, използва мозъчни сканирания за проследяване на връзките между мозъчните клетки. Резултатите разкриват, че мозъчното развитие не е плавно, а се движи на етапи. Тези открития могат да обяснят промените в риска от психични разстройства и деменция през живота.
Петте мозъчни фази
Учените дефинират пет основни фази:
- Детство: от раждането до 9 години
- Юношество: от 9 до 32 години
- Зряла възраст: от 32 до 66 години
- Ранно стареене: от 66 до 83 години
- Късно стареене: след 83 години
„Мозъкът се пренастройва през целия живот. Връзките непрекъснато се укрепват и отслабват, но това не става по един и същи начин – има колебания и отделни фази“, обяснява водещият автор д-р Алекса Маусли.
Юношеството продължава до 32 години
Едно от най-изненадващите открития е, че мозъкът остава в юношеска фаза до началото на 30-те години. Около деветата година мозъчните връзки навлизат в период на „безпощадна ефективност“. Този етап е и с най-висок риск от поява на психични разстройства. Според новите данни юношеството завършва много по-късно, отколкото се смяташе – не в тийнейджърските години, а чак около 32 години. Това е единственият период, в който невронната мрежа става по-ефективна, потвърждавайки тезата за пик на мозъчните функции около тази възраст.
Зряла възраст и начало на стареенето
След 32 години започва най-дългият и стабилен период – зрялата възраст, която продължава около три десетилетия. Промените са по-бавни, но ефективността на мозъка постепенно започва да намалява. Този период съвпада с утвърденото „плато“ на интелигентността и личностното развитие.
Преходът към стареене започва около 66-ата година. Мозъчните връзки се пренареждат, като мозъкът започва да работи като отделни, по-силно свързани локални „групи“. Именно в тази възраст често се проявяват деменция и високо кръвно налягане, които влияят върху мозъчното здраве. Качеството на съня също играе важна роля за мозъчното здраве в тази фаза.
Късно стареене и индивидуални вариации
Последната фаза настъпва около 83-ата година. Данните за нея са по-ограничени, но промените са подобни на ранното стареене, но по-изразени. Д-р Маусли е изненадана от съвпадението на тези възрастови граници с важни житейски етапи – пубертет, родителство и поява на здравословни проблеми.
Проф. Дънкан Астъл от Кеймбридж подчертава, че много психични и неврологични състояния са свързани с мозъчната „окабеленост“. Разликите във връзките могат да предсказват проблеми с вниманието, езика, паметта и различни поведения. Независимият експерт проф. Тара Спайърс-Джоунс от Единбург определя изследването като „много готино“, подчертавайки, че мозъкът ни се променя през целия живот, макар и с индивидуални вариации.
Проучването не разглежда разлики по пол, което оставя отворен въпроса за влиянието на фактори като менопауза върху мозъчното развитие и стареене. Въпреки това, тези открития предоставят нова рамка за разбиране на мозъчното здраве и потенциала за ранна диагностика и превенция на различни състояния.
