Четири черни лешояда открити мъртви край Котел: Съмнения за отравяне

Четири черни лешояда са намерени мъртви в района на Котел, съобщи Емилиян Стойнов от „Фонда за дивата флора и фауна“ (ФДФФ). Основната хипотеза е за отравяне. По случая е образувано досъдебно производство, а правоохранителните органи вече разследват на терен в района на село Тича, община Котел.

Птиците са откривани поетапно. Благодарение на GPS предавателите екипите са успели бързо да локализират местата. Отровата не действа мигновено. Лешоядите не умират на мястото на примамката, а се придвижват. Те падат на различни места – към местата за нощувка или в търсене на вода, обясни Стойнов.

Данните от предавателите вече дават приблизителна яснота за мястото на отравянето. В района са открити останки от животни. Предстои експертизи да установят какво точно са консумирали лешоядите.

Подобен инцидент е имало и преди четири години. Тогава първоначално са били отровени кучета. Птиците са се хранили от тях. Стойнов подчерта, че най-често такива случаи са резултат от умишлено залагане на отровни примамки. Те са насочени срещу хищници като чакали, вълци или безстопанствени кучета.

Това е абсолютно незаконно и наказуемо, но, за съжаление, много трудно се доказва. Тази практика е крайно нехуманна, не подбира жертвите си, може да пострадат домашни животни и хора, защото отровата е невидима,

допълни Стойнов.

От ФДФФ изтъкнаха, че лешоядите са особено уязвими. Те първи откриват мършата и се хранят на групи. Всяка загуба е сериозен удар.

Понякога цели колонии могат да пострадат от една примамка,

каза Стойнов. Без GPS устройствата подобни инциденти често остават незабелязани.

Черният лешояд е изчезнал като гнездящ вид в България. Възстановяването му започна след 2018 г. Първото успешно гнездене е регистрирано през 2021 г. край Котел. В момента в страната има седем–осем двойки и над 20 птици. В района на Котел и Сливенския Балкан живеят и над 120 белоглави лешояда.

Законът предвижда глоби над 10 хиляди лева. Има и наказателна отговорност, включително лишаване от свобода. Това важи при унищожаване на защитени видове и използване на отровни примамки. Въпреки това доказването остава предизвикателство.

Надявам се в този случай да става дума за неумишлено действие – от незнание или нехайство, а не за целенасочено отравяне,

посочи Стойнов. Той допълни, че има и случаи на директно застрелване на лешояди, което показва умишлено посегателство.