Бюджет без увеличения на заплатите: Удължителният закон влиза в пленарна зала

Проектозаконът за удължаване на държавния бюджет от текущата година предстои да бъде разгледан в пленарна зала. Депутатите от ресорната бюджетна комисия го приеха на първо четене вчера, с 13 гласа „за“, 4 „против“ и 1 „въздържал се“. Този закон ще замрази заплатите в бюджетните организации към 31 декември 2025 г., с изключение на минималната работна заплата.

Синдикалните организации КНСБ и КТ „Подкрепа“ настояха за приемане на преработен вариант на бюджета. Техният аргумент е, че така служителите в бюджетната сфера остават без увеличения на заплатите. Това засяга половин милион български граждани и техните семейства.

Половин милион български граждани, на които плаща правителството. Без държавните служители – не съм казал една дума за държавните служители. Като ги сложим по две, това са техните семейства. Един милион души ще бъдат пряко засегнати от това действие – че ще има удължителен закон и няма да има другия закон.

Това заяви Пламен Димитров, президент на КНСБ. Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“, призова за компромис, предвиждайки възможно влошаване на ситуацията.

Знам, че сега е тежко, но нататък нищо чудно да стане още по-тежко. Затова като че ли сега възможността за намиране на компромис е за предпочитане пред очертаващия се, не дай си Боже, хаос, в който може да се окажем.

Депутатите от здравната комисия също бързо и без дискусия приеха на първо четене удължителния закон. Това стана с 11 гласа „за“ и 4 „против“. Законът ще действа до приемането на редовните бюджети за 2026 г. Отговорността за изготвянето на новите бюджети остава за следващия парламент. Кабинетът „Желязков“ подаде оставка миналата седмица след масови протести. Удължителният закон предвижда приоритет на разходите за заплати и социални плащания в пълен размер. Той също така включва превалутиране на стойностите в евро по официален курс.

Българският лекарски съюз (БЛС) изрази своето становище. Председателят на БЛС, д-р Николай Брънзалов, заяви, че здравеопазването е в патова ситуация. Причината е липсата на ясни параметри и предвидимост за финансирането. Клиничните пътеки, замразени вече година, ще останат така за общо поне 15 месеца. Това не е добре за лечебните заведения.

Работодателските организации изразиха подкрепа за удължителния закон. Те смятат, че предвид политическата ситуация, е по-добре страната да има приет бюджет, макар и нередовен. Въпреки това, те изразиха несъгласие с прокарването на политики по доходите чрез удължителния закон. Боян Николаев от КРИБ посочи, че ако се отваря законът за всичко, работодателите също имат мерки. Станислав Попдончев от БСК заяви, че подкрепят закона в този вид, защото трябва да има ясно редовно правителство. Добрин Иванов от АИКБ подчерта, че удължителният закон изпълнява целта си да регламентира приходите и разходите. Цветан Симеонов от БТПП добави, че законът е по-добър, защото няма да раздава пари, които още не са събрани.

На трето заседание само да мушнем нещо за синдикатите по текстовете – ако ще отваряме закона за всичко, и ние също имаме мерки. Или формирате консенсус, че старият бюджет продължава – такъв консенсус май не може да формирате тук, пред камерите.

Темата дали може да се прави политика по доходите в удължителния закон предизвика размяна на реплики. Асен Василев от „Продължаваме промяната – Демократична България“ смята, че ръстът на приходите от ДДС и други данъци може да покрие увеличението, съобразено с инфлацията. Министърът на финансите в оставка Теменужка Петкова обаче контрира, че няма прецедент за такива политики в удължителен закон. Тя се позова на Закона за публичните финанси, който ясно разписва рамките на работа при липса на приет държавен бюджет. Това е четвъртият случай на удължителен бюджет след 2022, 2023 и 2025 г. Удължителният закон не може да е за повече от 3 месеца. Заплатите в сектор сигурност ще бъдат актуализирани със задна дата, ако Народното събрание реши друго с бюджета за 2026 г.

Вижте също: Авария в Лозенец: Блок живее в пара, детска градина мръзне