Бюджет 2026 взриви парламента: Напрежение, почивка и спор за „най-левия“ план-сметка
Проектобюджетът за 2026 г. предизвика остър спор в Народното събрание, като вицепремиерът Атанас Зафиров го определи като реалистичен, докато опозицията от „Възраждане“ и ПП-ДБ предупредиха за опасност от „румънския сценарий“ и „най-голямото увеличение на данъчно-осигурителната тежест за 20 години“. Управляващите защитават план-сметката с аргументи за повишаване на доходите на пенсионери и лекари, докато финансовите прогнози сочат дефицит от 3.0% от БВП и нов държавен дълг до 10,44 млрд. евро.
Проектобюджетът за 2026 г., който правителството одобри и внесе в Народното събрание, предизвика остри дебати и високо напрежение по време на петъчния блиц контрол. Трите план-сметки – на НЗОК, на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на държавата, трябва да влязат в ресорната комисия във вторник. Амбицията на управляващите е те да бъдат гласувани на първо четене до края на следващата седмица и окончателно приети до 5 декември.
Внасянето на бюджета за 2026 г. е съпроводено и с конкретни финансови параметри, които веднага станаха обект на критика. Според приетия проект дефицитът е заложен на 3,0% от БВП, а максималният нов държавен дълг за следващата година се предвижда да достигне 10,44 млрд. евро. Това е първият бюджет на България, разработен изцяло в евро, което добавя допълнителна сложност към процеса.
Централен момент в дебатите стана спорът между вицепремиера Атанас Зафиров и депутати от „Възраждане“ дали план-сметката е „лява“. От опозиционната партия остро разкритикуваха министрите от БСП, че са се провалили като гарант за социалната политика на правителството. Георги Георгиев от ПГ на „Възраждане“ обвини, че се вдигат осигуровките на българските граждани с над 10%.
„Вдигат се осигуровките на българските граждани с над 10%, с над 10% невиждан ръст от десетилетия и вие не защитавате българските граждани по никакъв начин в тази посока. От това по-голямо предателство за социална политика аз не съм виждал в последните десетилетия.“
— Георги Георгиев, ПГ на „Възраждане“
Вицепремиерът Зафиров контрира, че не бива да се спекулира с числата, и уточни, че социалните осигуровки се вдигат с 2 процентни пункта. Той цитира едрия бизнес, който определил бюджета като „най-левия“ за последните 25 години.
„На вашия въпрос отговориха едрите индустриалци, едрият бизнес, които определиха бюджета като най-левия за последните 25 години. Това разбира се не е мечтаният бюджет на лява България и аз си давам ясна сметка, че голяма част от ангажиментите, които поехме пред българските избиратели няма как да бъдат изпълнени в рамките на този бюджет. Това е реалистичен бюджет, бюджет в рамките на възможното.“
— Атанас Зафиров, вицепремиер
Зафиров подчерта, че въпреки трудната управленска формула, бюджетът е обърнат към основните нужди на гражданите. Той изброи редица социални мерки, включително увеличаване на максималните осигурителни прагове за балансиране на пенсионната система и значителна подкрепа за семействата, възлизаща на 383,8 млн. евро. Минималната работна заплата трябва да достигне 1213 лв. от 2026 г., което представлява ръст от 12,6%.
Дебатът ескалира, след като Цончо Ганев се намеси със „обидни квалификации“, провокирайки шумна реакция от страна на БСП, а „Възраждане“ отвърна с викове „оставка“. Председателят на парламента Рая Назарян бе принудена да даде 15-минутна почивка за успокояване на страстите.
В кулоарите опозицията продължи с остри критики. Мартин Димитров от ПГ на ПП-ДБ предупреди, че проектобюджетът крие опасност от повторение на „румънския сценарий“ у нас. Той акцентира върху повишената тежест за предприемчивите хора.
„Запазено е най-голямото увеличение на данъчно-осигурителната тежест за последните 20 години, а обещаваха да не вдигат данъците – излъгаха. Това ще удари предприемчивите хора, ще спре развитието , ще ни върне години назад. Този бюджет е изключителен риск. Вместо да го преразгледат, тръгнаха на открита война с бизнеса.“
— Мартин Димитров, ПГ на ПП-ДБ
Тази позиция се подкрепя и от ДСБ, които обявиха, че категорично няма да подкрепят бюджета, виждайки в него риск от прекомерен дефицит още в първата година след присъединяването към еврозоната. Икономисти също изразиха притеснения, че реалният дефицит може да надхвърли заложения с около 3 млрд. евро поради „розови прогнози“ за приходите. Като част от мерките за увеличаване на приходите, от 1 януари 2026 г. се увеличава облагането за хазартните игри от 20% на 25%.
Лидерът на ГЕРБ, Бойко Борисов, защити план-сметката, като изтъкна значителните увеличения за доходите.
„Милиард и 100 повече ще получат българските пенсионери следващата година, милиард близо българските лекари ще получат повече, милиарди ще влязат в системите за заплати на хората. Светът е такъв, че сектор „Сигурност“, сектор „Отбрана“ и най-основният приоритет ГЕРБ – образованието сектор, ние сме ги защитили. Да, може би за някои сектори е по-малко увеличението, но един бюджет не може да покрие всичко.“
— Бойко Борисов, председател на ПГ на ГЕРБ
Освен бюджета, темата за казуса „Лукойл“ също разгорещи дебатите. Вицепремиерът Томислав Дончев увери, че страната е „във висока готовност“ за влизането в сила на американските санкции следващия петък и че България няма да изпадне в горивна криза. Дебатите продължиха в напрегната атмосфера, но след почивката пленарната зала възстанови работния си ритъм.
