Бюджет 2026 влезе в НС: Увеличение на пенсии, заплати и вноски за сметка на Тристранно съгласуване
Правителството внесе в Народното събрание трите ключови проектозакона за бюджета за 2026 г., въпреки че те не бяха съгласувани с Националния тристранен съвет. Прогнозира се икономически растеж от 2,7% и инфлация от 3,5%, като всички параметри са изготвени в евро.
Министерският съвет внесе в Народното събрание проектозаконите за трите ключови бюджета за 2026 година: за държавния бюджет, за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и за държавното обществено осигуряване (ДОО). Одобрението на правителството стана факт на извънредно заседание, въпреки че проектобюджетът тръгна към парламента без съгласуване с Националния тристранен съвет, след като бизнесът бойкотира преговорите.
Заради предстоящото присъединяване на България към еврозоната през януари 2026 г., всички документи по бюджетната процедура са изготвени във валута евро, използвайки официалния курс от 1,95583 лева за 1 евро. Въпреки че законовият срок за внасяне на бюджета изтече в края на октомври, процедурата е финализирана със закъснение, породено от необходимостта от промени в данъчното законодателство и обществено обсъждане.
Основни макрорамки и социални приоритети
Правителствената пресслужба съобщи, че проектобюджетът за 2026 г. предвижда растежът на икономиката да достигне до 2,7%. В същото време, средногодишната инфлация е прогнозирана на 3,5%. Заложените параметри се характеризират като по-консервативен подход, целящ стабилност, макар че асоциациите на работодателите критикуват факта, че се изземват допълнителни средства от реалния сектор за бюджетни разходи.
Един от основните социални акценти е увеличението на доходите. От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата ще стане 1213 лева. Разходите за персонал са увеличени с 5% като цяло, а за определени сектори – съгласно действащото законодателство. Предвижда се актуализиране на възнагражденията на академичния състав, както и постигане на целта средната работна заплата на педагогическите специалисти да достигне минимум 125% от средната заплата за страната.
Ръст на пенсиите и осигуровките
Проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване предвижда значителен ръст на пенсиите. Очаква се средната пенсия да достигне 541,20 евро, което представлява номинален ръст от 8,5%. Този ръст надхвърля повече от два пъти прогнозираната инфлация, което следва да увеличи покупателната способност на възрастните хора.
От 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., ще бъдат осъвременени по т.нар. швейцарско правило (чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване) с между 7% и 8%. Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 322,37 евро на 346,87 евро от същата дата. Максималният месечен размер на пенсиите се запазва на 1738,40 евро.
Въпреки социалните увеличения, в бюджета на ДОО е предвидено и значително увеличение на осигурителната тежест. За фонд „Пенсии“ осигурителната вноска се увеличава с два процентни пункта от 1 януари 2026 г., като се планира още едно увеличение с един процентен пункт от 1 януари 2028 г. За останалите фондове осигурителните вноски остават на нивата от 2025 г. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица е определен на 2352 евро.
Бюджетът на Здравната каса и общините
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. предвижда общи приходи и разходи в размер на 5,572 милиарда евро, което е ръст от 15% спрямо 2025 г. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска – 8%.
Нов елемент в бюджета на НЗОК е предвиденият трансфер от централния бюджет в размер на 260 милиона евро за заплати на лекари специализанти, медицински сестри и акушерки. Тези средства са предназначени за дейности на лечебни заведения, като разпределението им ще бъде договорено между Българския лекарски съюз и НЗОК. Увеличение има и по бюджетите на общините, чиито средства са повишени с 544 млн. евро в сравнение с предходната година.
Критиките: „Ултра ляв“ и популистки
Въпреки че правителството цели стабилност, бюджетната рамка предизвика остра критика. Асоциацията на работодателите посочи, че с тези мерки се отстъпва от позицията за запазване на данъчно-осигурителния модел. Бившият вицепремиер Николай Василев определи проектобюджета като „ултра ляв“ и популистки, предупреждавайки, че липсата на реформи и увеличените разходи могат да доведат до хронична бюджетна криза. Очакват се сериозни спорове в Народното събрание, фокусирани върху социалната политика и икономическите приоритети.
