Бюджет 2026: Социалните партньори между ‘възможния компромис’ и ‘под кривата круша’
Предложеният Бюджет 2026 предизвика силен отзвук сред социалните партньори. Докато президентът на КНСБ Пламен Димитров го приема като „възможен компромисен вариант“ с повишаване на осигурителните вноски, Румен Радев от АИКБ остро критикува формалната процедура, която не отчита мненията на бизнеса. Бюджетът предвижда 10 млрд. евро нови заеми на фона на очакван 7% спад в приходите за 2025 г.
Предложеният проектобюджет за 2026 г. предизвика силен дебат между социалните партньори, като оценките варират от критично осъждане на процеса до приемане на варианта като най-добрия възможен компромис. Своите позиции по темата коментираха Пламен Димитров, президент на КНСБ, и Румен Радев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).
Румен Радев изрази изключително критично отношение към начина, по който се провеждат консултациите по бюджета, определяйки процедурата като напълно формална и неефективна. Според него, подходът на Министерството на финансите не дава възможност за качествен анализ и диалог.
„Нещата отиват до под кривата круша. Защото миналата седмица при излизането на числата и поканата за Тристранен съвет, това което ние казвахме е, че времето с което се разполага не позволява качествено да се произнесеш. Процедурата се прави по невероятно формален начин, който очевидно няма никакво намерение да отчита дали се изказват някакви съображения или несъгласия. Не се случи нещо фундаментално в края на седмицата освен отговорите „ама то това не зависи от нас“.
— Румен Радев, Председател на УС на АИКБ
От своя страна, Пламен Димитров приема предложения вариант като реалистичен изход от сложната финансова ситуация, въпреки наличието на по-различни опции. Той подчертава, че след проведените дебати, този бюджет изглежда като единствената надеждна рамка, която може да бъде приета със съгласие, особено предвид сериозните обещания в разходните политики.
„Това, което се предлага е бюджетът, който смятат за възможния и споделям подобно мнение. Възможният компромисен бюджет, тъй като има и по-различни варианти. След този дебат, който имаме, вече стана ясно, че едва ли има нещо надеждно друго, което можем да приемем със съгласие. Защото в разходните политики имаме сериозни обещания.“
— Пламен Димитров, президент на КНСБ
Димитров допълни, че Бюджет 2026 е възможен като компромисен вариант, включващ вдигане на осигурителните вноски. Този елемент обаче е в основата на критиките от страна на бизнеса, тъй като малкият и среден бизнес в България вече е изправен пред сериозна криза, предизвикана от предложените повишения в проектобюджета.
Финансовите параметри на Бюджет 2026 разкриват значителни нужди от външно финансиране. Предвижда се взимането на нови заеми в размер на 10 млрд. евро. От тази сума, 3 млрд. евро са планирани за нуждите на отбраната, докато останалите 7 млрд. евро ще бъдат използвани за покриване на бюджетния дефицит. В същото време, Министерството на финансите признава, че приходите за 2025 г. ще достигнат едва около 43 млрд. евро – което е с близо 7% по-ниско от първоначалния план.
Въпреки фискалните предизвикателства, най-голямото увеличение в бюджета е насочено към капиталовите разходи. Те се покачват от 6.2 млрд. на 7.7 млрд. евро, което може да бъде разглеждано като опит за стимулиране на икономиката чрез инвестиции. Критици на финансовата политика обаче твърдят, че вдигането на осигуровките и данъците представлява ‘рекет’ върху работещите и бизнеса, като някои експерти предлагат алтернативни варианти за балансиран бюджет с 3% дефицит без повишаване на данъци и осигуровки.
