Бюджет 2026: Сблъсък за фискалната стабилност и еврозоната; ДСБ и Вицепрезидентът критикуват плана
Бюджет 2026 предизвика ожесточен спор между управляващи и опозиция, като ГЕРБ-СДС защитават плана като единствено възможен, цитирайки 8 млрд. лв. повече приходи. Вицепрезидентът Илияна Йотова и Фискалният съвет критикуват проекта за висок дефицит, надвишаващ 3%, което застрашава влизането в еврозоната. ДСБ и работодателски организации също отказват подкрепа заради липсата на фискална стабилност и предвиденото увеличение на данъците и осигуровките.
Подготовката на проектобюджета на държавата за 2026 г. предизвика ожесточен политически спор и взаимни обвинения между управляващи и опозиция. Към момента все още липсват окончателни решения не само за централния бюджет, но и за финансовите рамки на здравната каса и Държавното обществено осигуряване (ДОО). Основните точки на препъване включват предложението за увеличение на пенсионните осигуровки и бъдещето на рафинерията на „Лукойл“ след налагането на санкции от САЩ.
Управляващите от ГЕРБ-СДС категорично защитиха параметрите на проекта, заявявайки, че няма да отстъпят от заложените мерки. Според Костадин Ангелов от ГЕРБ, представеният проект е единственият възможен бюджет, който спазва законите и отчита наследството от бюджетите, изготвени от бившия финансов министър Асен Василев.
Ангелов обвини Василев, че си е позволил необосновано да повиши държавните разходи, но въпреки това подчерта, че приходните агенции към момента се справят добре. За доказателство, той посочи, че приходите в бюджета към края на септември са с 8 милиарда лева повече спрямо същия период на предходната година, което се дължи на мерките срещу контрабандата.
Критиките към финансовата рамка обаче идват от всички страни. Вицепрезидентът Илияна Йотова коментира, че Бюджет 2026 представлява заплаха за българските граждани и за влизането на България в еврозоната, тъй като очакваният дефицит ще надхвърли допустимите 3%. Фискалният съвет също предупреди, че предвидените приходи (42.8% от БВП) и разходи (45.8% от БВП) водят до дефицит над три процента.
Асен Василев от ПП-ДБ отговори остро на нападките, като заяви, че единственото, което е завещал, е увеличението по швейцарското правило и парите за майчинските. Той обвини управляващите, че са заложили автоматични увеличения в множество сектори, което прави изпълнението на бюджета непосилно.
“ Пълни некадърници как този бюджет може да стане с реални приходи в рамките на 3% без да се удрят българските граждани и бизнесът с допълнителни данъци и осигуровки. Афи всичките увеличения се ограничат до това, което правителството е предвидило донормалните служби – 5% увеличение, това са около 250 милиона евро, които могат да се спестят.“
— Асен Василиев, ПП-ДБ
От опозиционната „Възраждане“ също изразиха силни резерви. Цончо Ганев твърди, че бюджет реално няма, като аргументът му е липсата на разчети за приходите и неяснотата около бюджетите на НЗОК и ДОО. Според него, публикуването на проекта на сайта е направено само за да бъдат информирани „Брюкселските бюрократи“.
„Първо истината е, че бюджет към момента няма. Спекулациите, че е вкаран, са свързани с публикуването му на сайта, да може Брюкселските бюрократи да видят параметрите. Оттам нататък бюджетът не е вкаран нито в параметъра, нито са включени бюджетните закони, нито бюджетите на здравната каса и на държавното осигуряване.“
— Цончо Ганев, Възраждане
Разногласията засегнаха и управляващата коалиция. Демократи за силна България (ДСБ), част от ПП-ДБ, обявиха, че няма да подкрепят бюджета, представен само като параметри. Те смятат, че той не изпълнява основната си функция – да гарантира растежа на държавата, икономическата и фискална стабилност.
Основните данъчни промени, които предизвикват напрежение, включват удвояване на данъка върху дивидентите (от 5% на 10%) и увеличаване на акциза за цигарите. Тези мерки, заедно с увеличението на осигуровките, предизвикаха символичен протест от страна на работодателските организации, които отказаха да участват в Съвета за тристранно сътрудничество.
Наред с фискалната рамка, ключова тема остава бъдещето на „Лукойл“. ДСБ предупредиха, че влизането на особен управител няма да доведе до спасяване на рафинерията. Въпреки това, управляващото мнозинство не отхвърля хипотезата активите на рафинерията и дъщерните дружества на „Лукойл“ в България да бъдат придобити от Българския енергиен холдинг (БЕХ), която Костадин Ангелов определи като „напълно реалистична“.
