Бюджет 2026: Рекорден дълг от 10.44 млрд. евро и скок на осигуровките с 2 процентни пункта
Комисията по бюджет и финанси към Тристранния съвет обсъди Бюджет 2026, който е първият в евро и предвижда рекордно високи приходи и разходи. Законопроектът залага нов дълг до 10.44 млрд. евро и увеличава осигурителните вноски с 2 процентни пункта, мярка, която се очаква да донесе 601.2 млн. евро. Бизнесът остро критикува параметрите и късното им публикуване.
Снимка: Десислава Кулелиева
Комисията по бюджет и финанси към Тристранния съвет проведе заседание, за да обсъди ключовите параметри на Бюджет 2026. Законопроектът беше публикуван от Министерството на финансите едва в късния следобед вчера, непосредствено преди съвета за тристранно сътрудничество, което предизвика остра реакция от страна на бизнеса.
Бюджет 2026 е първият държавен бюджет на България, изготвен официално в евро, което е важна стъпка в подготовката за членство в еврозоната. В него са заложени рекордни приходи и разходи, като правителството цели постигане на фискална устойчивост.
Финансовите рамки предвиждат значително увеличение на дълговото бреме. Максималният размер на заложения нов дълг за следващата година достига до 10,44 милиарда евро. Бюджетът е структуриран с очакване за инфлация от 3,5% през 2026 г. и планира запазване на дефицит от 3% от БВП за периода 2026-2028 г.
Осигурителната тежест се увеличава общо с 10%. Основните мерки, които се очаква да генерират допълнителни приходи, включват увеличение на данък дивидент, вдигане на акциза върху тютюна и тютюневите изделия, както и повишаване на част от хазартните такси. Данъчната ставка върху дивидентите се удвоява – от 5% на 10%. Предвижда се също разширяване на обхвата на стоките с висок фискален риск и въвеждане на задължително електронно отчитане на продажбите чрез одобрен софтуер.
Най-голям приход се очаква да бъде получен от увеличението на осигурителните вноски с 2 процентни пункта. Чрез тази промяна, Надзорният съвет на НОИ вече утвърди бюджета си. Очаква се увеличението да донесе 601,2 милиона евро, което съответно ще намали трансфера от държавния бюджет към НОИ.
В социалната сфера са предвидени и други значими промени. Минималната работна заплата се увеличава от 1 януари 2026 г. до 620,20 евро, което надхвърля първоначално обсъжданите 605 евро. Здравната каса (НЗОК) ще получи 5,3 милиарда евро, като част от тези средства са предназначени за увеличение на заплатите на медицинския персонал в някои болници.
От страна на разходите са планирани значителни капиталови инвестиции, достигащи близо 2,9 милиарда евро. За общините са предвидени средства в размер над 5,1 милиарда евро.
Въпреки отмяната на насрочен протест, синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ изразиха недоволство от липсата на мерки срещу сивата икономика и остават в протестна готовност. Бизнесът също реагира критично на заложените параметри. Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал коментира, че вижда нереалистично завишени приходи и разходи в рамката:
„приходите и разходите са завишени нереалистично.“
— Добрин Иванов, Асоциацията на индустриалния капитал
Освен съдържателната критика, остра реакция беше отправена и към Министерството на финансите за практиката да публикува държавния бюджет в последния момент, преди срещата на Тристранния съвет.
