Бюджет 2026 приет на първо четене: Дефицит от 3% и рекордни разходи на фона на критики от бизнеса
Бюджетната комисия одобри на първо четене държавния бюджет за следващата година, който е заложен с максимално допустимия дефицит от 3% и разпределя рекордните 55,1 млрд. евро.
Основните приходни мерки включват вдигане на осигурителните вноски с 2 процентни пункта и увеличение на данъка върху дивидентите, което предизвика остра критика от работодателските организации, а от БНБ призоваха за намаляване на дефицита и анализ на пенсионния модел.
Бюджетната комисия към парламента прие на първо четене проектобюджета на държавата за следващата година. Финансовият план, който разпределя рекордните 55,1 млрд. евро (над 100 млрд. лева), е структуриран при очакван дефицит от 3% от БВП. Този праг, който е максимално допустимият за членките на ЕС, означава, че разходите ще надхвърлят приходите с 3,6 млрд. евро.
Макроикономическата рамка, заложена в бюджета, предвижда растеж на икономиката от 2,7% и средногодишна инфлация в размер на 3,5%. Очаква се брутният вътрешен продукт (БВП) да достигне 120,1 млрд. евро през следващата година. Общият размер на държавния дълг се очаква да достигне 37.6 млрд. евро, което представлява 31.3% от БВП през 2026 г. Новият дълг, който държавата може да поеме, е 10,5 млрд. евро, като в тази сума са включени и 3.2 млрд. евро по европейския инструмент SAFE, насочени за развитие на отбранителната индустрия.
Приходни мерки и дебат за дефицита
За да финансира тези разходи, правителството залага на няколко ключови мерки, очакващи допълнителни приходи. Сред тях са увеличението на данъка върху дивидентите, промени в част от хазартните такси и най-вече вдигането на осигурителните вноски с 2 процентни пункта. Само от увеличението на осигуровките се очакват 601,2 млн. евро, което ще намали трансфера от бюджета към НОИ. Допълнително близо 130 млн. евро ще дойдат от увеличените акцизни ставки на тютюневите изделия.
Въпреки че проектобюджетът се придържа към дефицит от 3%, Петър Чобанов, подуправител на БНБ, припомни, че страната стои „на позволения ръб от 3%“ и препоръча да се работи активно за намаляване на дефицита. Европейската комисия предупреди, че макар дефицитът да остане около 3% през 2025 г., той може да се увеличи до 4.3% през 2027 г. поради увеличените разходи, свързани с доставки на военна техника и отбраната.
Остри критики от работодатели и общини
Финансовият министър Теменужка Петкова защити плана пред бюджетната комисия, като подчерта, че въпреки че бюджетът „може да е по-хубав“, това е „възможният“ при настоящите условия. Тя не коментира идеята на ГЕРБ за отвързване на минималната работна заплата от средната.
Работодателските организации изразиха силно недоволство, като изчислиха, че от бизнеса ще бъдат иззети 1.2 млрд. евро, които ще стигнат само за покриване на увеличението на пенсиите догодина. Те критикуват остро промяната на данъчно-осигурителния модел и обвързването на заплатите в бюджетния сектор със средната работна заплата.
„Това, което взриви нашето търпение, е промяната на данъчно-осигурителния модел. Припомняме, че имаше изказвания на министър-председателят, че този модел ще бъде запазен, но видяхме точно обратното. Виждаме тежък порок при определянето на заплатите в бюджетния сектор, обвързването със средната работна заплата“
— Румен Радев, АИКБ
Добри Митрев, председател на БСК, директно заяви, че във фокуса на вносителите е разходната част, а не приходната, поставяйки въпроса защо се наказват българските предприятия, работещи „на светло“. Работодателите също така поискаха и съкращаване на незаетите щатове в държавната администрация.
От своя страна, синдикатите подкрепиха проектобюджета, като Любослав Костов от КНСБ отбеляза, че разходите за персонал са единственото перо с едноцифрен ръст. Според синдикатите мерките, определяни от бизнеса като проинфлационни, всъщност не са такива.
Препоръки от БНБ и Общините
Подуправителят на БНБ Петър Чобанов подчерта добрия институционален диалог с правителството, но освен препоръката за дефицита, поиска и анализ на пенсионния модел. Целта е да се установи колко от средствата отиват реално за социално подпомагане и колко са действително пенсии. Чобанов също така подчерта важността от повече информация относно реформите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, и ползите от присъединяването към еврозоната.
Общините, представени от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), алармираха за продължаващ проблем – липсата на актуализация на данъчните оценки. Въпреки че правителството предвижда увеличение на средствата за общините с 544 млн. евро за култура, здравеопазване и социални услуги, НСОРБ настоява, че актуализирането на оценките е необходимо, тъй като настоящата ситуация води до изкривяване и загуба на приходи.
„Смятаме, че данъчните оценки трябва да бъдат актуализирани, защото има изкривяване и може това да увеличи приходите“
— Силвия Георгиева, изп. директор на НСОРБ
