Бюджет 2026 на първо четене: Рекордни разходи, по-високи осигуровки и напрежение в зала
Парламентът обсъжда Бюджет 2026, който предвижда дефицит от 3% и нови данъчни тежести, включително по-високи осигуровки и данък дивидент. Финансовата рамка, определена като първия бюджет в евро, предизвика остри спорове между управляващи и опозиция.
Държавният бюджет за 2026 година влезе за разглеждане на първо четене в пленарната зала, предизвиквайки остри политически сблъсъци и дебати относно фискалната стабилност на страната. Новата финансова рамка, която за първи път се разглежда в контекста на присъединяването към еврозоната, залага дефицит от 3% (3,6 млрд. евро) при прогнозиран ръст на икономиката от 2,7%.
Макрорамката предвижда рекордно увеличение на приходите и разходите до над 50 млрд. евро, като държавните харчове ще достигнат близо 46% от брутния вътрешен продукт. Финансовият план бе защитен от министъра на финансите Теменужка Петкова, която подчерта законосъобразността на предложенията.
„Всичко това, което влиза в този бюджет, е на база на законодателство, което е прието. Ние няма да нарушим закона. Не наблюдавайте бизнеса и българските граждани, че някой ще им налага някаква тежест. Ако вие сте против борбата със сивата икономика, излезте и го кажете от тази трибуна, за да го чуем всички.“
— Теменужка Петкова, министър на финансите
Една от най-дискусионните промени е увеличаването на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 процентни пункта, както и вдигането на данък дивидент от 5% на 10%. Според разчетите, само от осигуровки се очакват над 600 млн. евро допълнителни приходи. Предвидено е и въвеждане на софтуер за управление на приходите в търговските обекти (СУПТО), което срещна остра критика от ПП-ДБ.
„Това, за което аз ще говоря е една колосална глупост, която се предлага за втори път в закона за бюджета и това е т. нар. субто. Тази концепция е сбъркана на много нива, тя е неизпълнима на практика.“
— Божидар Божанов, ПП-ДБ
Въпреки критиките, бюджетът предвижда ръст на доходите в публичния сектор. Заложени са увеличения на заплатите в сектор сигурност и отбрана с 12%, за учителите с 10% (от месец март), а за останалите бюджетни сфери – минимум 5%.
Социалните плащания също бележат ръст. Минималната работна заплата става 620 евро, а пенсиите ще се увеличат с между 7 и 8% по швейцарското правило. Минималната пенсия достига 346 евро.
Политическият дебат премина и под знака на предстоящото приемане на еврото и очакваните протести. Лидерът на ГЕРБ-СДС Бойко Борисов коментира напрежението, свързвайки го с опитите да се блокира приемането на първия бюджет в европейската валута.
„Тези протести са за това – да не се приеме бюджетът в евро. Разбира се, това е най-хубавото нещо – да се протестира. Целта на протеста е да се окупира парламентът, за да не се приеме първият бюджет в евро.“
— Бойко Борисов, председател на ПГ на ГЕРБ-СДС
От своя страна, Асен Василев от ПП-ДБ контрира, че проблемът не е във валутата, а в начина на разходване на средствата, наричайки бюджета „крадлив“.
„Г-н Борисов, няма значение дали този бюджет е в евро, в лева, в рубли или в турски лири, ако вие ще крадете през бюджета – ние ще бъдем против него независимо в каква валута е.“
— Асен Василев, ПП-ДБ
Данните сочат още, че общият държавен дълг се очаква да надхвърли 37 млрд. евро, като новият дълг е с лимит от 10,5 млрд. евро. От „Възраждане“ и други опозиционни сили също изразиха резерви, определяйки бюджета като „необходимо зло“.
Извън пленарната зала, различни сектори изразиха смесени чувства. Вицепремиерът Атанас Зафиров определи рамката като „най-социалния бюджет за последните две десетилетия“. За наука са заделени 557 млн. евро, което е ръст до 0,46% от БВП. Предвидени са и над 20 млн. евро за ремонти на студентски общежития. От бизнеса обаче, в лицето на Българската стопанска камара, предупредиха, че новите данъчни тежести влошават средата за предприемачество.
Депутатите вече приеха бюджетите на НЗОК и Държавното обществено осигуряване, като бюджетът на Здравната каса е увеличен с 34 млн. евро до общо над 5,5 млрд. евро. Очаква се срокът за предложения между първо и второ четене на държавния бюджет да бъде съкратен на четири дни.
