Бюджет 2026: Кой плаща цената на политическите решения? Синдикати и работодатели на протест
Бюджет 2026 предизвиква остра обществена реакция, като 82% от българите смятат, че не могат да повлияят на политическите решения. Синдикати и опозиция организират протести срещу съкратените срокове за дебат и спорните предложения, докато работодатели изразяват опасения за икономически рискове.
Предстоящият Бюджет 2026 предизвиква остра обществена реакция и повдига въпроса кой ще понесе тежестта на политическите решения. Темата е централна в предаването „Референдум“, където политолози и анализатори обсъждат детайлите.
В студиото на „Референдум“ коментари ще направят политолозите Димитър Ганев, Теодор Славев, Страхил Делийски, Христо Панчугов и политическият анализатор проф. Росен К. Стоянов. Те ще разгледат актуалните протести и политическите конфликти, опитвайки се да отговорят на въпроса ще има ли компромис.
Общественото мнение е категорично: 82% от българите смятат, че не могат да повлияят на политическите решения на властта. Само 16% са оптимисти. А 48% от анкетираните възприемат протестите срещу Бюджет 2026 като по-скоро политически мотивирани.
Ситуацията около бюджета е напрегната. На 24 ноември 2025 г. КНСБ организира протест пред парламента, изразявайки недоволство от липсата на реален дебат и драстично съкратения срок за предложения – от 14 на едва 3 дни между първо и второ четене. Опозиционната коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ също призова за протест и блокада на парламента на 26 ноември, съвпадащ с демонстрацията на работодателите на площад „Независимост“ в София.
Крайният срок за внасяне на предложения по Бюджет 2026 изтече на 25 ноември, като депутатите имаха само три дни за промени, два от които бяха почивни. Това допълнително засили напрежението и критиките към процеса.
Проектобюджетът за 2026 г. е първият български бюджет, който се гласува в евро, което води до допълнителни дебати за прозрачност и икономическа стабилност. Според Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и други работодателски организации, бюджетът съдържа рискове като прекомерни държавни разходи, изземване на над 1 млрд. лв. от реалната икономика и прогнозирано удвояване на държавния дълг до 50 млрд. лв. за четири години. Синдикатите пък настояват за увеличение на минималния осигурителен доход до 1213 лв. и повишаване на данъка върху дивидентите от 5% на 10%.
Въпреки критиките, не всички са единни. КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България) заяви, че няма да участва в протестите, макар да изрази забележки към ключови предложения. Опозицията в парламента и „Продължаваме промяната – Демократична България“ настояват за промени в бюджета и организират протести, докато правителството защитава проекта като необходим за социална стабилност. Повече за настроенията в обществото може да прочетете в свързана статия. Дискусиите за бюджета продължават, а с тях и въпросите за неговата справедливост и последствия за икономиката, както и за това дали е твърде ляв, както коментира Диана Дамянова в друга статия.
