Бюджет 2026: Фокус върху данъчни стимули за иновации вместо ново бреме върху труда
Експертите призовават дебатът за Бюджет 2026 да се измести от „закърпване“ на дефицита към стимулиране на дългосрочен икономически растеж. Предлагат се данъчни облекчения за инвестиции в научна и развойна дейност и бърза амортизация за машини, като алтернатива на повишаването на осигурителната тежест. Здравият пазар на труда вече осигурява рекордни приходи, което оправдава фокуса върху продуктивността.
Снимка: БТА
Дебатът около Бюджет 2026 година често се свежда до решаване на проста математическа задача: как технически да се покрие бюджетният недостиг. Експерти обаче предупреждават, че потенциалните мерки трябва да се разглеждат в много по-широка плоскост. Важно е да се отчетат дългосрочните ефекти върху продуктивните фактори в икономиката, вместо дебатът да се фокусира единствено върху „закърпване“ на дупките чрез орязване на разходи или увеличаване на данъци.
В тази насока се вписва предложението на вицепремиера Томислав Дончев за данъчен стимул за инвестициите в научна и развойна дейност (Р&Д). Въпреки че фискално тази мярка не е директен инструмент за балансиране на бюджета, тя представлява шанс за даване на мощен импулс на инвестициите и икономическия растеж. Тази идея е последователно подкрепяна, присъствайки както в алтернативния бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ) за 2025 г., така и в тяхната бяла книга „Отключване на растежа: пътят напред след изборите“ (2024 г.).
България успява да поддържа ниска данъчна тежест върху компаниите вече близо 20 години. Въпреки това, липсват допълнителни мерки за подкрепа на инвестициите. Именно ниското ниво на частни инвестиции, заедно с корупцията и проблемите в съдебната система, очертават разделителната линия между България и успешните страни от Централна и Източна Европа. Инвестиционната активност може да бъде стимулирана чрез въвеждане на механизъм за бърза амортизация (100% в първата година) за машини, оборудване, транспорт, компютри и софтуер. Допълнително, данъчен стимул може да се предостави чрез признаване на разходите за иновации и Р&Д в двоен размер при определяне на данъчния финансов резултат. Компаниите, които инвестират в по-голяма продуктивност, следва да получат данъчна отстъпка.
Стимулирането на иновациите е в унисон и с националните цели. През септември 2025 г. стартира процедурата за приемане на Бюджет 2026, като се очакват инвестиции в индустриални зони, ВиК инфраструктура, зелена енергия и енергийна ефективност. Министерството на иновациите и растежа (МИР) планира и присъединяване към Фонда на НАТО за иновации през 2024 г., за да засили международното сътрудничество. Програмната цел на МИР е позициониране на България като център на средно- и високотехнологични иновации, в съответствие с Националната програма за развитие България 2030. Тези усилия кореспондират и с европейските планове, като Европейската комисия предлага за 2026 г. бюджет от 14,1 млрд. евро за научни изследвания и иновации, с увеличение на средствата за „Хоризонт Европа“.
Съществува и противоположна философия, която подтиква към увеличаване на осигурителната тежест. Натискът за увеличение на вноската за пенсия с 3 процентни пункта ще удари разполагаемия доход на домакинствата и ще накаже полагането на труд. Подобна политика цели единствено „закърпване“ на бюджета, без да се отчита ефектът върху икономическия растеж и стимулите за създаване на добре платени работни места „на светло“.
Опитът показва, че когато пазарът на труда е в добро здравословно състояние, приходите в хазната са високи. Към август работещите са внесли 1,7 млрд. лв. повече социални и здравноосигурителни вноски и над 700 млн. лв. допълнителен данък върху доходите (спрямо август 2024 г.). Тези рекордни приходи показват, че продуктивната част от икономиката вече плаща своя дял. Следователно, данъчният стимул за инвестиции и Р&Д може да подкрепи бюджета чрез повече производителност и устойчив растеж.
Мерките за ограничаване на ръста на разходите за персонал в държавата също имат по-дълбок смисъл от обикновено спестяване на средства. Структурният ефект е насочен към ограничаване на непродуктивните разходи и повишаване на ефективността чрез по-умно използване на човешките ресурси в обществения сектор. Този подход е по-важен от простото „връзване“ на бюджетното салдо в една конкретна година.
