Бюджет 2026: Финансовата комисия обсъжда на второ четене, протести пред парламента

Бюджет 2026 влезе за второ четене във финансовата комисия, предвиждайки икономически растеж от 2,7% и инфлация от 3,5%. Паралелно с дебатите, пред парламента се проведе масов протест срещу параметрите на бюджета. Проектът предвижда рекордни приходи и разходи, но и значителен дефицит и нов дълг.

Бюджет 2026: Финансовата комисия обсъжда на второ четене, протести пред парламента
Време за четене: 3 мин. 27 ноември 2025

Бюджет 2026 влезе за обсъждане на второ четене във финансовата комисия на парламента. Проектът предвижда ръст на икономиката от 2,7% и средногодишна инфлация от 3,5%. Очаква се брутният вътрешен продукт да достигне над 120 млрд. евро догодина.

Паралелно със заседанието на комисията, пред сградата на Народното събрание се проведе масов протест. Недоволството е насочено срещу параметрите в план-сметката. Синдикати и бизнес изразиха своите резерви.

Приходите в бюджета са планирани на 51,5 млрд. евро, а разходите – близо 56 млрд. евро. Заложени са минимална заплата от 620 евро и майчинство от 460 евро. Предвижда се и преизчисляване на пенсиите по швейцарското правило със 7–8%.

Въпреки тези мерки, дефицитът ще бъде над 3 млрд. евро. Общият размер на държавния дълг се очаква да достигне над 37 млрд. евро. Държавата може да поеме нов дълг до 10,5 млрд. евро.

Комисията по бюджет и финанси вече прие на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. Той възлиза на 5,572 млрд. евро. Приходите включват 3,177 млрд. евро от здравноосигурителни вноски и 2,019 млрд. евро от трансфери за здравно осигуряване.

На 26 ноември ресорната парламентарна комисия прие и бюджета на Държавното обществено осигуряване. Приходите и разходите там надхвърлят 15,25 млрд. евро. В бюджета на НЗОК са предвидени средства за ваксини, дейности за неосигурени лица, лечение на деца и помощни средства за хора с увреждания.

Социалните партньори не постигнаха съгласие по фискалната рамка. Бизнесът не одобрява двойното повишаване на данък дивидент. Синдикатите са недоволни от неравномерното вдигане на доходите.

Очаква се най-много приходи от увеличението на осигуровките – над 600 млн. евро. В бюджета е заложено и увеличение на заплатите в бюджетния сектор с най-малко 5%.

Управляващите запазват спорни мерки като повишаване на осигурителните вноски. Също така, задължителният лицензиран софтуер за търговците предизвика критики. Работодателските организации предупреждават за висок разход и риск от растящ държавен дълг.

Синдикатите настояват за 10% увеличение на заплатите в държавния сектор. Те искат и повече колективни договори. Опозиционните партии предлагат алтернативи. Сред тях са премахване на данъка върху дивидентите и лицензираните софтуери. Предлагат се и поетапно увеличение на осигуровките само за държавните служители. Искат се по-висок праг за регистрация по ДДС и разширени данъчни облекчения.

Междувременно, управляващите предлагат увеличаване на държавните гаранции с 2 млрд. евро за 2026 г. Целта е Българската банка за развитие да финансира евентуална покупка на активи или дялове от българските дружества на „Лукойл“. Сред исканите промени е и концесия на Българския спортен тотализатор.

Бюджетът за 2026 г. е първият, изчислен в евро. Предвидени са 260 млн. евро за заплати в болниците. Тези средства ще дойдат чрез трансфери от централния бюджет. Капиталовите разходи са 7,76 млрд. евро, от които 3,605 млрд. са национално финансиране, а 4,155 млрд. – европейско.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *