Бюджет 2026: Държавата, бизнесът и синдикатите решават съдбата на финансовата рамка
Днес се провежда ключова среща за бюджета за 2026 г. между държавата, бизнеса и синдикатите. Решават дали ще преработят настоящия вариант или ще изготвят изцяло нов, на фона на отстъпки от ГЕРБ и предложения за приходи от КНСБ. Бюджетният дефицит към октомври е 2,98% от БВП.
Под надслов “Няма да позволим да ни излъжат” в понеделник се проведе втори протест с искане бюджетът да бъде изтеглен и да се пренапише. СНИМКА: ГЕОРГИ ПАЛЕЙКОВ
Ключова среща във финансовото министерство днес ще определи бъдещето на бюджета за 2026 г. На масата на преговорите сядат представители на държавата, работодателите и синдикатите. Основният въпрос е дали изготвеният вариант ще бъде преработен, или ще се наложи изцяло нов проект.
Разбирателството между трите страни е от ключово значение. Ако не се постигне консенсус, правителството ще трябва да изработи напълно нова финансова рамка. През изминалата седмица ГЕРБ сигнализираха за готовност да отстъпят. Те предложиха да се откажат от повишаването на данъка върху дивидентите от 5% на 10%. Също така, увеличението на осигурителната вноска да бъде 1% вместо планираните 2%. Отпадна и идеята за задължително използване на одобрен от НАП софтуер за отчитане на оборотите от бизнеса.
Пълното приемане на всички искания на бизнеса и синдикатите обаче крие рискове. То може да доведе до увеличение на бюджетния дефицит до над 4% за догодина. За покриване на критериите за еврозоната, дефицитът трябва да е не повече от 3% от БВП. Ако се приемат само част от исканията, при запазване на сегашния дефицит, държавата ще трябва да намери поне 2 млрд. евро допълнителни приходи за 2026 г. Това трябва да стане без увеличаване на тавана на държавния дълг.
От КНСБ вече представиха свои предложения за увеличаване на приходите и намаляване на разходите. Една от мерките е намаляване на капиталовата програма с минимум 300 млн. евро. Според синдиката, тя е „раздута“ и расте с 25% на годишна база, което е „нереалистично“. Те смятат, че с европейските фондове и средствата по Плана за възстановяване, това съкращение няма да повлияе чувствително на инвестициите.
КНСБ предлага и ръст на минималните осигурителни доходи, които не са променяни от близо десетилетие. По данни на НОИ това би осигурило 130 млн. евро допълнителни приходи и би свило дела на сивата икономика. Синдикатът настоява също всички социални плащания да не са коефициент от минималната работна заплата. Това би спестило още 200 млн. евро и би позволило по-бързото ѝ вдигане в дългосрочен план, без да вреди на бюджета.
„Трябва да имаме бюджет преди Коледа, да намерим формули, които властта не намери. Ние и бизнесът предлагаме варианти“, коментира Пламен Димитров, председател на КНСБ.
Боян Николаев, зам.-председател на КРИБ, изрази оптимизъм за диалога:
„Очакваме ключова среща с властта, диалогът е възстановен. Беше ни казано, че този бюджет няма алтернатива, но вече има. Трябва да се справим с дефицита. Засега сме оптимисти.“
Според Николаев, данъците и осигуровките трябва да останат непроменени. КНСБ и КРИБ заявиха, че няма да участват в организирания от опозицията протест.
Ако днес не се постигне разбирателство, е възможно предложената бюджетна рамка да бъде изцяло изтеглена и да се изготви нов проект. В понеделник вечерта финансовата министърка Теменужка Петкова обяви, че мерките срещу сивата икономика дават резултат. Приходите за десетте месеца на годината са се увеличили с 8,64 млрд. лева. Данъчно-осигурителните приходи са нараснали със 7,334 млрд. лева спрямо 2024 г., което е най-високият ръст през последните години.
Към края на октомври приходите, помощите и даренията възлизат на 66,782 млрд. лв., или 74% от годишните разчети. Бюджетният дефицит достигна 6,59 млрд. лв., или 2,98% от прогнозния БВП, което е в рамките на критериите за еврозоната. В началото на ноември ЕК отпусна втория транш по Плана за възстановяване от 860 млн. лева, а в края на годината се очаква и третият транш за близо 3,2 млрд. лв., което ще компенсира голяма част от дефицита. Дебатите за бюджет 2026 продължават с пълна сила.
Последните развития сочат, че на 2 декември 2025 г. Министерският съвет официално предложи на Народното събрание оттеглянето на Законопроекта за държавния бюджет за 2026 г., както и на законопроектите за бюджетите на НЗОК и ДОО. Решението за оттегляне е взето на неприсъствено заседание на правителството. Коалицията внесе проекторешение за оттеглянето на трите бюджета, подписано от Костадин Ангелов (ГЕРБ), Драгомир Стойнев (БСП) и Тошко Йорданов (ИТН), но без подпис от ДПС. Вицепремиерът Желязков заяви, че ще се преразгледат заплати, осигуровки и данък дивидент, и че ще се премахне автоматизмът за увеличение на заплатите на държавните служители. Управляващите преработват план-сметката под натиска на бизнеса и синдикатите.
След оттеглянето на бюджета, кабинетът ще стартира нова бюджетна процедура с нова фискална рамка. Според политолози, при текущите обстоятелства, бюджет вероятно ще има чак през март 2026 г. Почти сигурно ще се активира удължителният закон за бюджета, който да осигури функционирането на държавата до приемането на новия финансов план.
