Буркина Фасо връща смъртното наказание: Хунтата затяга контрола

Министерският съвет в Буркина Фасо прие закон за възстановяване на смъртното наказание. Мярката е насочена към престъпления като държавна измяна, тероризъм и шпионаж. Това съобщи Асошиейтед прес, позовавайки се на местните власти.

Приемането на този закон е част от реформи, с които ще имаме съдебна система, която да отговаря на силните стремежи на народа ни.

Министърът на правосъдието Едасо Родриге Баяла обяви във Facebook. Смъртното наказание в страната беше отменено през 2018 г.

Законопроектът предстои да бъде одобрен от парламента. Той трябва да премине и съдебен преглед, преди да влезе в сила. Последните екзекуции в Буркина Фасо са регистрирани през 1988 г.

От военния преврат през 2022 г. хунтата предприема редица спорни реформи. Сред тях са отлагане на избори и разпускане на независимата избирателна комисия. Тези действия предизвикват сериозни международни опасения.

През последните години Буркина Фасо заглуши и критичните медии. Радиата Би Би Си и „Гласът на Америка“ бяха забранени заради отразяване на масови убийства на цивилни. Арестувани бяха и трима известни журналисти по-рано тази година.

Възстановяването на смъртното наказание идва на фона на нарастваща нестабилност. Военният контрол се засилва след преврата от 2022 г. Хунтата продължава да извършва сериозни нарушения на човешките права. Те включват масови убийства на цивилни и репресии срещу ЛГБТ+ общността. През 2025 г. е приет нов семеен кодекс, криминализиращ хомосексуалността.

От началото на 2024 г. военните и милициите са убили над 1000 цивилни. Това се случва в рамките на операции срещу ислямистки групи. Тези действия предизвикват остра международна критика. ООН и правозащитни организации изразяват тревога от влошаващата се ситуация. Те призовават за възстановяване на гражданското управление. В световен план, през 2024 г. повече от две трети от държавите членки на ООН подкрепиха глобален мораториум върху смъртното наказание, което поставя Буркина Фасо в противоречие с международните тенденции.

Опозиционни и правозащитни организации критикуват решението. Те го определят като регрес за човешките права. Предупреждават, че то може да задълбочи репресиите. Някои представители на хунтата оправдават мярката. Те я представят като необходима за борба с тероризма и осигуряване на националната сигурност.