БСП пред кръстопът: Оставка на Зафиров или стягане на редиците?

Националният съвет на БСП се събира днес, за да реши бъдещия курс на партията. Предстои избор между оставка на председателя Атанас Зафиров и свикване на спешен конгрес, или стягане на редиците преди предстоящите предсрочни парламентарни избори. Заседанието е първото след оставката на правителството на Росен Желязков и разпада на коалицията с ГЕРБ и ИТН.

Младежкото обединение на БСП и Градският съвет в София настояват за спешен конгрес. Те призовават за нов политически завой и смяна на ръководството. Младите социалисти дадоха 100 дни, за да се вземат решения, а не „апаратни хватки“. Иван Таков, лидер на столичната организация, критикува „програмна и идейна немощ и политическа безпътица“. Той категорично заяви, че не иска да бъде част от ръководство, което „ще остане в историята като ликвидатор на 134-годишната БСП“.

Въпреки призивите за оставка, други членове на партията подкрепят оставането на Зафиров. Те искат той да води БСП до изборите. След това резултатите ще определят бъдещите действия. Националният съвет ще трябва да прецени кой път да поеме партията.

Заседанието се провежда на 10 януари, знакова дата за столетницата. На този ден през 1997 г. парламентът е разгромен, което води до невъзможност БСП да състави правителство. Сега, 28 години по-късно, партията отново е изправена пред тежки решения, само дни преди президентът да връчи първия мандат за правителство на ГЕРБ.

На 16 декември 24-мата членове на Изпълнителното бюро, без председателя, подадоха оставка. Това бе акт на колективна отговорност. Според устава, лидер може да бъде сменен по негово искане, по желание на половината членове, или с решение на конгреса. При неотложност конгрес може да се свика за 14 дни, най-рано на 31 януари 2026 г. Въпреки това, надделяват гласовете за началото на февруари.

Атанас Зафиров пое партията през февруари 2025 г. Той се наложи на конгреса, преодолявайки конкуренцията на Борислав Гуцанов. Още тогава имаше недоволство. Мнозина смятаха, че няма да има промяна след Корнелия Нинова. Зафиров обаче успя да измъкне БСП от тежко наследство и я вкара във властта.

Излизаме от управлението, без да се срамуваме от нищо – не прекрачихме нито един наш значим идеологически принцип. От самото начало заявихме, че ще сме социалният вектор, и бяхме такъв независимо от кризите, медийните обстрели и новинарските бомби,

заяви Зафиров пред партийния вестник „Дума“.

Дори противниците му признават, че Зафиров успя да закрепи финансовото състояние на партията. БСП беше пред колапс с огромни задължения. Той реши и въпроса със сградата на „Позитано“ 20. Социалистите си гарантираха централата и офиса на столичната организация за още 10 години. Един от плюсовете на настоящото ръководство е, че успя да реализира партийни кадри в редица държавни структури.

Критиците му обаче акцентират на лошата комуникационна стратегия. Липсват адекватни обяснения за спорни решения. Реакциите са „след събитията“, а не навременни. Участието в управление с ГЕРБ така и не беше преглътнато от част от членовете на БСП. Столът на Зафиров може да се клати силно, но маневрите могат да са за стягане на редиците и активизиране на електората предизборно.

Ако Зафиров се оттегли, по устав един от настоящите заместници ще поеме временно председателството. Възможни варианти са Иван Таков, Иван Пешев, Иван Иванов, Калоян Паргов и Драгомир Стойнев. Решението на Националния съвет днес ще определи посоката на БСП в критичен момент за българската политика.