БСП пред ключов пленум: Избор на ново ръководство и дебат за лидерството
Националният съвет на БСП провежда ключово заседание днес за избор на ново ръководство. След оставката на Изпълнителното бюро, партията е изправена пред дебат за лидерството и бъдещата си политическа линия.
Националният съвет на БСП провежда ключово заседание днес, след като цялото Изпълнително бюро на партията подаде оставка на 16 декември. Очаква се червеният пленум да вземе важни решения относно бъдещото ръководство на партията и нейната политическа линия.
Оставката на Изпълнителното бюро дойде като акт на колективна отговорност след оставката на кабинета „Желязков“, в който БСП участваше. Членовете на ръководството мотивираха решението си с ясното съзнание, че в този важен за държавата и партията момент най-главното е успокояване на обстановката и превеждане на партията през предстоящите предизвикателства.
Въпреки оставката на бюрото, председателят на партията Атанас Зафиров остана на поста си. Мотивът му е, че е длъжен да подаде оставка пред Националния съвет. Днес ще стане ясно дали той ще предприеме тази стъпка.
Основната цел на днешното заседание е избор на нов състав на Изпълнителното бюро. Въпреки това, вътрешнопартийното напрежение ескалира през последните дни, тъй като редица структури, включително „БСП – София“ и младежката организация на левицата, настояват за спешно свикване на конгрес и избор на нов председател. Тези искания правят очакванията към пленума особено високи, тъй като се очаква да се обсъди и възможността за извънреден конгрес, както и общата политическа линия на партията след излизането ѝ от управлението.
Пленумът се разглежда като момент, в който ще се очертае дали БСП ще тръгне към по-дълбока реформа и обновление на ръководството или ще се заложи на по-ограничени кадрови промени. В дните преди заседанието в медиите се коментираше, че лидерският пост на Атанас Зафиров може да бъде поставен под въпрос, като се обсъждат сценарии за временно или пълно обновяване на ръководството.
Оставката на Изпълнителното бюро беше представена като опит за успокояване на напрежението в партията и обществото.
„Членовете на ръководството на левицата взеха това решение като акт на колективна отговорност, с ясното съзнание, че в този важен за държавата и партията момент най-главното е успокояване на обстановката и превеждане на партията през предстоящите предизвикателства“
, гласят мотивите на подадената оставка.
На фона на вътрешната криза, БСП се опитва да се позиционира по ключови национални теми. Например, в дебата за Бюджет 2026, Атанас Зафиров публично се е обявил за приемане на бюджета още сега, за да се гарантира предвидимост в условията на политическа нестабилност. Паралелно с вътрешните кадрови спорове, БСП е поставена пред стратегически избор за бъдещата си роля в предстоящата предизборна кампания и в новите условия след въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., тема, по която левицата традиционно има активна позиция.
В рамките на самата БСП, част от местните структури и младежката организация настояват не само за избор на ново Изпълнително бюро, но и за спешно свикване на конгрес и избор на нов председател. Те аргументират това с нуждата от „рестарт“ и връщане на доверието на левия електорат. Вътрешни критици на настоящото ръководство посочват участието на БСП в правителството „Желязков“ и последвалата оставка на кабинета като доказателство за неуспешна стратегия на партията и искат по-ясно разграничаване от досегашните управленски формули.
Политически опоненти на БСП вляво и вдясно използват вътрешната криза, за да подчертаят собствената си стабилност и да привлекат разочаровани леви избиратели. Анализи показват, че продължителната нерешителност около лидерството може да отслаби позициите на БСП в предстоящата кампания.
