БСП – Обединена левица настоява за промени в Конституцията за служебно правителство

„БСП – Обединена левица“ призова за ревизия на Конституцията, приета преди две години. От коалицията настояват за възстановяване на пълните правомощия на президента при назначаване на служебно правителство. Това става ясно от декларация, публикувана на 19 декември 2025 г.

Инициативата е насочена към 52-ото Народно събрание. Тя цели да промени спорните конституционни поправки от 20 декември 2023 г. Тогава бяха въведени промени, които ограничават възможността на държавния глава да формира служебен кабинет. Тези промени бяха подкрепени от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС.

В декларацията, подписана от депутатката Наталия Киселова, се подчертава липсата на консенсус през 2023 г. От „БСП – Обединена левица“ настояват, че конституционните промени трябва да са резултат от широка обществена подкрепа. Те критикуват налагането на политическа воля от страна на тогавашните управляващи партии.

Конституционните промени следва да са израз на консенсус, какъвто не се потърси през 2023 г. Трите парламентарни групи тогава – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, наложиха волята си и след две конституционни дела сме свидетели на призиви за смяна на модела. И онези, които променихте Конституцията през 2023 г., днес се натрапвате като морални съдници. „БСП – Обединена левица“ е за запазване на парламентарната форма на управление. За възстановяване на правомощията на президента самостоятелно да формира служебно правителство, да няма двойни граждани в българския парламент и правителство.

Декларацията предизвика широк отзвук в националните медии. Тя е разглеждана като начало на политическа кампания за конституционна ревизия. Темата за възстановяване на президентските правомощия се обсъжда активно от средата на 2025 г. Тя е част от дебатите в парламентарни комисии и в публичното пространство.

Освен възстановяване на правомощията на президента, „БСП – Обединена левица“ настоява и за забрана за двойно гражданство за народни представители и членове на правителството. Това искане повдига нови юридически и практически въпроси. Те касаят дефинирането на критерии и преходни разпоредби. Конституционните промени от 2023 г. продължават да са обект на политически дебат и конституционни дела. Предложенията за промени изискват квалифицирано парламентарно мнозинство. Юридически експерти предупреждават, че всяка ревизия на основния закон трябва да е добре подготвена. Тя трябва да се основава на широк обществен и парламентарен консенсус. Целта е да се избегнат нови правни и политически конфликти.