БСК настоява за съкращаване на 5000 щатни бройки в администрацията: Бизнесът изстреля „сигнална ракета“ за бюджета
БСК предлага да се съкратят над 5000 незаети щатни бройки в държавната администрация, тъй като механизмите за заплащане са разработени безпринципно. Зам.-председателят Мария Минчева заяви, че бизнесът е изстрелял „сигнална ракета“ относно бюджета, тъй като опасенията за увеличаване на данъчната тежест се материализират. Експерти допълват, че заради по-високите заплати в малките общини, държавният сектор привлича най-подготвените кадри, а последен анализ на дейността на чиновниците е правен през 2005 г.
Мария Минчева и Адриан Николов (вляво) Кадър: Нова тв
Българската стопанска камара (БСК) отново настоява за спешна оптимизация на държавната администрация. Зам.-председателят на БСК, Мария Минчева, заяви пред Нова телевизия, че Камарата предлага да се съкратят над 5000 незаети щатни бройки в държавната администрация. Тази мярка е част от по-широко искане за преглед на работните места, тъй като „има хора, които вземат възнаграждения от много места“.
Минчева подчерта, че настоящите механизми за обвързване на заплатите, включително тези със средната работна заплата, са разработени безпринципно. Според БСК, за да се постигнат високи заплати в страната, е необходимо да има икономическа активност и инвестиции.
В контекста на продължаващите икономически дебати, Минчева заяви на 13 ноември 2025 г., че икономическата среда дава лош сигнал на инвеститорите, като обяви, че БСК е „изстреляла сигнална ракета“ относно държавния бюджет. Още на 8 ноември тя подчерта, че опасенията на бизнеса за увеличаване на данъчната тежест започват да се материализират, докато същевременно разговорът за ключови реформи продължава да липсва.
Необходими са дълбоки реформи, не само съкращения
Освен съкращаването на щатове, БСК предлага и системни промени. Камарата настоява за премахване на автоматичната връзка между минималната и средната работна заплата. Допълнително, се изисква въвеждането на ефективно програмно бюджетиране, което да гарантира по-голяма прозрачност и отчетност при разходването на публичните средства.
Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) коментира дисбалансите на трудовия пазар, създадени от държавния сектор. Той обясни, че в малките общини заплатите в държавния сектор са много по-високи от тези в частния. Този дисбаланс води до това, че най-подготвените кадри избират да работят в публичния сектор. Анализът показва, че ако се включат и работещите в държавните фирми, болниците, училищата и университетите, броят на работещите за държавата вероятно надхвърля 500 000 души.
Проблемът със заплатите и бонусите
Минчева отбеляза регионалните разлики в заетостта, посочвайки, че от общо 2 милиона наети, 800 хиляди са концентрирани в София. Тя предупреди, че не може да се очаква генерирането на високи заплати в региони, където преобладават предимно обслужващи дейности.
Николов добави, че заради сложните бонусните схеми в администрацията, допълнителните възнаграждения често не влизат в брутната заплата на чиновниците, което допълнително усложнява картината на реалните доходи.
Експертите са единодушни, че е необходим пълен преглед на функциите на администрацията. Николов припомни, че анализ какво правят чиновниците е правен за последно през 2005 г., което прави актуалното положение неясно и налага спешна актуализация.
Разделение в позициите
Предложенията на БСК за оптимизация срещат категорична подкрепа от други работодателски организации, като Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Председателят на ОС Васил Велев също участва активно в дискусиите в подкрепа на реформите. От друга страна, синдикатите КНСБ и КТ „Подкрепа“ имат противоположни позиции по отношение на трудовото законодателство. Социалният министър Борислав Гуцанов подкрепи предложения бюджет, което показва различие в позициите на различните институции относно приоритетите за публичните разходи.
