Брюксел призова САЩ да не се отказват от санкциите срещу Русия

Високите цени на горивата заемат централно място в дневния ред на европейските институции. Брюксел разработва временни мерки за справяне с енергийната криза. Успоредно с това Европейската комисия представя дългосрочна стратегия за мащабни инвестиции в ядрена енергетика и възобновяеми източници. ЕС категорично отхвърля възможността за отслабване на петролните санкции срещу Руската федерация. Европейските лидери призоваха Съединените щати да прилагат стриктно установения таван върху цените на руския петрол.

Институциите в Брюксел не планират смекчаване на ограниченията върху вноса на руски газ и нефт. Подобни призиви се появиха по време на дебатите в пленарната зала в Страсбург, но не получиха подкрепа. Американският президент Доналд Тръмп обяви намерение за отмяна на част от петролните санкции. Неговата цел е осигуряване на стабилни доставки и понижаване на пазарните цени. Европа обаче отхвърля този подход като рисков за сигурността. Според европейските експерти подобно действие директно ще подпомогне руския бюджет и ще подкопае международната подкрепа за Украйна.

Европейските дипломати подчертават, че отслабването на санкциите противоречи на интересите на САЩ и Израел в Близкия изток. Русия оказва военна подкрепа на Иран, което засилва регионалното напрежение. Като временна мярка срещу високите цени ЕС обмисля освобождаване на аварийните петролни резерви. Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен заяви, че Международната агенция по енергетика трябва първо да изготви задълбочена оценка на ползите и рисковете. В този контекст Дан Йоргенсен в интервю за Euronews подчерта, че новите ограничения ще имат още по-силен ефект върху руския енергиен сектор.

Европейският съюз отговаря на ценовата нестабилност с нови предложения за ускорен преход към зелена енергия. Целта е ограничаване на зависимостта от вносни изкопаеми горива. Новите мерки предвиждат по-ниски такси в сметките за ток и по-бърза процедура за смяна на доставчик. Домакинствата ще получат възможност да произвеждат и споделят собствена електроенергия. Стратегията включва и развитието на малки модулни ядрени реактори. Европейската комисия обмисля финансова подкрепа до 200 милиона евро за намаляване на инвестиционния риск при първите ядрени проекти. Очаква се първите подобни съоръжения да заработят в началото на следващото десетилетие.

Изследванията на пазара показват, че Европейският съюз удължи икономическите ограничения срещу Русия до 31 юли 2026 година. Новият 20-и пакет санкции включва още по-строги мерки. Той предвижда пълна забрана на морските услуги за руския суров нефт в координация с Г-7. Предлагат се и нови ограничения върху вноса на руски метали, химикали и минерали на обща стойност около 570 милиона евро. Допълнително се предвижда забрана за експорт на стоки като каучук, трактори и специфични услуги по киберсигурност. Паралелно с това ЕС предлага нов заем от 90 милиарда евро за Украйна чрез механизъм за общ дълг.

В рамките на общността съществуват различни гледни точки относно интензивността на мерките. Финландия и Швеция подкрепят пълната забрана на морските услуги. Други държави членки изразяват опасения относно икономическите последици. В тази сложна обстановка България и още седем страни от ЕС обмислят плавен преход след евентуални нови санкционни ограничения. От своя страна Кремъл определя санкциите като незаконни. Руският президент Путин твърди, че те водят до спад в европейската промишленост и загуба на конкурентоспособност.

“От европейска гледна точка ситуацията е много ясна – трябва да продолжаваме да оказваме максимален натиск върху Русия. Настоящият скок на цените на петрола и газа може да осигури неочаквани приходи за Русия. Затова е много важно стриктно да се прилага таванът на цените на руския петрол, който страните от Г-7 одобриха и да се премине към пълна забрана на морските услуги, за да се ограничат военните приходи на Русия. Защото обратното би било саморазрушително.“

Това заяви Валдис Домбровскис, еврокомисар по икономиката, подчертавайки необходимостта от единство. Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен допълни, че блокът е по-добре подготвен в сравнение с началото на 2022 година.

“Ние сме много по-добре подготвени за тази ситуация, отколкото бяхме през февруари 2022 година. Първо, ние диверсифицирахме енергийните си доставки. Второ, имаме много повече възобновяема енергия в нашите енергийни системи. Трето, много по-енергийно ефективни сме. И не на последно място, цените на електроенергията са по-слабо обвързани с цените на газа в сравнение с 2022 година.“

Следващата седмица в Брюксел държавните лидери ще поискат официални реформи на пазара на въглеродни емисии. Целта е да се смекчи влиянието на системата върху крайните цени за потребителите до юли.