Бронзов триумф: Как България спечели първия си медал от голямо отборно състезание по волейбол през 1949 г.
През 1949 г. България печели първия си медал от голямо отборно състезание. Националите по волейбол завоюват бронз на Световното първенство в Прага. Този исторически успех поставя началото на спортната слава на страната, въпреки политическите препятствия за някои от героите.
Носителите на бронзовите медали от дебютния световен шампионат в Прага-1949 г. От ляво на дясно: Ангел Васев-водач, Желязко Колев-председател на БФВ (тогава секция), Тодор Симов, Митьо Димитров, Борис Гюдеров, Драгомир Стоянов, Костадин Шопов-капитан, с купата за трето място, Панайот Пондалов, Георги Коматов, Гьоко Хаджипетров, Боян Мошелов, Валентин Анков-треньор, Методи Стоилов - помощник-треньор и д-р И. Иванов-лекар, клекнали, Костадин Каджаков и Стойчо Кърджиев. От снимката отсъства Борис Владимиров. Драгомир Стоянов-№5 и Митьо Димитров-№4 на двойна блокада в мача с Италия-3:1. На заден план, от ляво на дясно: Тодор Симов, Коста Шопов, Борис Гюдеров (зад блокиращия Митьо Димитров) и Георги Коматов (зад атакуващия италианец с №9). Снимка: Йордан Симeонов Атака на Митьо Димитров срещу двойна блокада на срещата с Франция-3:0.
България отбелязва своето първо голямо постижение в отборен спорт. Това се случва през 1949 г. на Световното първенство по волейбол. Националите ни завоюват бронзови медали в Прага. Този успех поставя началото на българската спортна слава.
Отличията от олимпийски, световни и европейски състезания са най-ценни. Те са признати заради своята спортно-техническа стойност. Отборните медали са на особена почит. Те са повече на брой и носят същата стойност. Волейболът е пионер в това отношение. Той поставя жалона за най-ярката част от спортната история на страната.
През септември 1949 г. в Прага се провежда първият световен шампионат. Българският отбор печели бронз. Това постижение е дело на националите Костадин Шопов (капитан), Драгомир Стоянов, Борис Гюдеров, Георги Коматов, Митьо Димитров, Тодор Симов, Стойчо Кърджиев, Костадин Баджаков, Панайот Пондалов, Боян Мошелов, Гьоко Хаджипетров и Борис Владимиров. Треньор е Валентин Анков, признат за патриарх на родния волейбол.
По това време волейболът у нас е сравнително млад спорт. Започва през 1922 г. Първенството на страната стартира през 1942 г. Българската федерация по волейбол е създадена едва месец и половина преди шампионата. Тя е приета в международната федерация малко преди световното в Прага. България вече има и скромни международни изяви. През 1946 г. и 1947 г. са спечелени бронзови медали. Те са от Балкано-средноевропейски първенства.
На дебютния световен шампионат участват 10 европейски държави. В предварителната група България побеждава Италия и Франция. Резултатите са съответно 3:1 и 3:0. Във финалната шестица най-труден е мачът срещу Полша (3:2). Отборът отново побеждава Франция с 3:0. Загуби са от СССР и Чехословакия с по 3:0. Мачът за бронза е срещу силните по това време румънци.
Преди мача с Румъния треньорът Валентин Анков получава помощ. Големият руски специалист Александър Аникин му съдейства. Аникин е провел курс за български треньори година по-рано. Българският отбор печели с 3:1. Така са спечелени първите отличия за българския спорт. След СССР и Чехословакия България заема третото място.
Най-голям личен принос имат шестимата титуляри. Това са Коста Шопов, Борис Гюдеров, Митко Димитров, Драгомир Стоянов, Тодор Симов и Георги Коматов. Капитанът Коста Шопов е основна фигура. Той е нападател, атакуващ с лява ръка. Борис Гюдеров е изключително пробивен нападател. Той е с ярки лидерски качества. Митко Димитров също е нападател с лява ръка. Той прави много здрава блокада. Драгомир Стоянов има най-силен удар. Тодор Симов е разпределител с рядко майсторство. Георги Коматов е другият разпределител. Той показва забележителна култура и интелигентност.
Оценката на държавата за този успех е забележителна. Световните бронзови медалисти получават горнището на анцузите си. Към това е добавен и годишен абонамент за списание „Физкултура и спорт“. Трябва да се отбележи, че това се случва през 1949 г. Войната е приключила само преди четири години.
Един от националите не е удостоен с награди. Митьо Димитров е лишен от признание. Причината е, че е бил възпитаник на Военното на Негово Величество училище. Като поручик той спасява 130 бойци в Унгария. Ротата е оставена без муниции. Димитров спасява беззащитните си бойци с лодки. Той е съден за неизпълнение на заповед. Прокурорът го защитава и смъртната присъда е предотвратена. След войната Митьо Димитров е в затвора за близо година. Това клеймо остава до 1989 г. Той има три висши образования: военно, юридическо и спортно.
Първото световно първенство по волейбол за мъже през 1949 г. е организирано от FIVB. Провежда се в Прага, Чехословакия. Участват 10 европейски отбора. СССР печели златото, а Чехословакия – среброто. Бронзовите медали за България са първи за страната в голямо международно отборно състезание. Този успех е постигнат само няколко месеца след създаването на Българската федерация по волейбол. Това показва бързото развитие на спорта у нас. Политическите обстоятелства в следвоенна България оказват влияние. Историята на Митьо Димитров е пример за това. Въпреки всичко, този успех поставя основата за бъдещите постижения на България в отборните спортове.
