Братя Тъпчилещови: От шаяка до голямата политика и Българската екзархия

Братя Тъпчилещови, наред с Евлоги Георгиев, са сред най-богатите българи в средата на XIX век. Тяхната история започва скромно в Калофер, но се развива до огромно влияние в Османската империя и ключова роля за българската национална кауза.

Началото е поставено с бодовете на игла върху вълнен шаяк. Баща им, дядо Петко, притежава кръчма и дюкян, изработва и продава шаячен плат. След внезапната му смърт през 1822 г., той оставя на синовете си 18 430 гроша. Христо е едва на 14 години, а Никола на 5. С майчина помощ Христо започва да шие и продава дрехи, а начинанието му процъфтява, когато стоките достигат цариградския пазар и получава оферта да доставя за турския аскер.

Възходът им продължава с основаването на търговската къща „Христо Тъпчилещов“. Тя действа до 1892 г., наследена от Никола и синовете на Христо след неговата смърт през 1875 г. От текстилно производство и търговия, братята разширяват бизнеса си към посреднически и банкови операции. Христо сключва договори за доставка на жито и храни за османската армия, работейки с братя Георгиевич от Варна. Те изнасят и българско слънчогледово масло, царевица, пастърма, платове и дори живи овце. Внасят маслини, портокали, лимони, кафе и английски чай в България. Търгуват още с коприна от Търновско и кашкавал от Северна България, като създават складове и собствени чифлици за по-ефективни доставки.

Търговските им тефтери разкриват мащаба на бизнеса. Само за чифлика край Сливен през 1864 г. са похарчени 29 896 гроша. Братята се включват и във валутни спекулации в Турция, където се разрешава плащането с различни валути. По-късно се ориентират към банкови операции, ставайки поръчители и гаранти за много български търговци пред Отоманската банка. Техните протекции им помагат да си събират дългове, както показва случаят с Емануил Йоану, затворен заради задължения към Христо Тъпчилещов.

Оборотът им през последните месеци на 1863 г. достига 7 594 777,05 гроша. Търгуват с Тунис, Египет и малоазийския бряг, дори внасят опиум за аскера. Развиват търговия с розово масло и здравец с Лондон и Марсилия, като имат представител в английската столица и съдружници в Марсилия. Притежават и осем къщи в Цариград.

Христо Тъпчилещов е ключова фигура за създаването на Българската екзархия. Благодарение на приятелството му с великите везири Къбръзлъ и Мехмед Емин Али паша, той оказва значително влияние. Известен е случаят, когато изпраща хора за султанския берат за Екзархията и след неуспеха им пита:

Ама вие пари на чиновниците дадохте ли?

След отрицателен отговор, той им дава 300 гроша за подкуп. На 28 февруари 1870 г. Българската екзархия е създадена, увенчавайки десетгодишните борби за самостоятелна българска църква. Братята финансират и изграждането на желязната църква „Свети Стефан“ в Цариград, застъпват се за заточениците след Априлското въстание и подкрепят вестниците на дядо Славейков и Иван Богоров.

Влиянието им се простира и в политиката. Дъщерята на Христо, Христина, се омъжва за Константин Стоилов, бъдещ министър-председател. Стоилов е участник в Учредителното събрание и един от „бащите“ на Търновската конституция. Петко Тъпчилещов, син на Никола, също е част от политическия елит и участва в решението за строителството на жп линията Ямбол-Бургас. Руски архиви разкриват, че Петко е бил вербуван като отговорник за политическите течения в България и е получавал средства от Руския азиатски департамент.

Фамилията Тъпчилещови остава свързана с властта и след Освобождението. Славчо Тъпчилещов, брат на Петко, е секретар на княз Фердинанд. Въпреки че някои членове на фамилията прахосват наследството си, тяхното влияние и принос към българската история и култура са неоспорими. Те са сред първите българи, които използват парични средства за политическо влияние, включително чрез подкупи, за да ускорят създаването на Българската екзархия и други национални проекти, което добавя комплексност към тяхната историческа роля.