Братовчед на Нотариуса: Мартин имаше сантимент към Хитлер, затова клубът му се казваше SS

Александър Михов, първи братовчед на покойния Мартин Божанов, известен като Нотариуса, разкри шокиращи подробности за личните пристрастия на своя роднина. Според него името на емблематичния клуб SS не е било случайно съвпадение, а отражение на интересите на Божанов.

Хитлер имаше наименование на нещо, което беше сходно с SS. Мартин имаше сантимент към него, посочи Михов.

Михов категорично отрича твърденията, че заведението е било тайно сборище на магистрати до момента на убийството. Той твърди, че обектът е спрял работа още през 2017 година, а преди това е функционирал основно като място за приятелски срещи на млади хора. По думите му, Божанов е бил „педантичен в детайлите“ и „човек на принципите“, който винаги е разграничавал личните от бизнес отношенията си.

Въпреки защитната теза на роднината, разследванията на прокуратурата и ГДБОП рисуват коренно различна картина. Официалните данни сочат, че властите са имали информация за клуба още от 2022 г. във връзка с организирана престъпна група за търговия с влияние. Разследващи журналисти и свидетели описват мястото като затворен клуб с членски карти, разположен в непосредствена близост до бившата Специализирана прокуратура. Смята се, че там са се провеждали срещи за решаване на съдебни казуси чрез натиск или подкупи.

Защо толкова много години не е било доказано, ако е било така? Това са 20 години назад, сменят се правителства и министри. Ако е било така, защо някой не е взел отношение преди убийството?, пита Александър Михов.

Контекстът около дейността на Божанов включва сериозни обвинения в имотни измами и пране на пари. Проучванията показват, че той е бил свързван с фигури като Николай Филипов (Ники Митничаря) и Виктор Лашков от групата на „Недосегаемите“. Съдии като Владислава Цариградска и Цветко Лазаров публично обявиха, че са били обект на директни заплахи от страна на Божанов, което провокира Съюза на съдиите да настоява за задълбочено парламентарно разследване.

Две години след разстрела на Нотариуса, неговият братовчед изразява песимизъм относно разкриването на истинските поръчители. Михов е убеден, че убийството е професионално планирано, но разследването буксува. Според него фокусът на институциите е бил върху обиските и изземването на имущество, вместо върху откриването на извършителя. В същото време публичният дебат продължава да се колебае между образа на „дребен измамник“ и ключово звено в мащабна корупционна схема в съдебната система.