Брайловата азбука: Как незрящи „четат“ компютър с пръсти в Световния ден на азбуката

В Световния ден на Брайловата азбука разглеждаме как незрящи „четат“ компютър с пръсти. Ваня Григорова, коректор в читалище „Луи Брайл“, използва брайлов дисплей за подготовка на книги. Брайловата азбука остава ключова за грамотността, въпреки развитието на електронните формати.

Брайловата азбука: Как незрящи „четат“ компютър с пръсти в Световния ден на азбуката

Снимка: илюстративна

Време за четене: 2 мин. 4 януари 2026

Днес, в Световния ден на Брайловата азбука, фокусът е върху достъпа до информация за незрящите. Показваме как незрящи хора печатат книги за своите събратя. Националното читалище на слепите разполага с една от малкото специализирани печатници в България.

Ваня Григорова, коректор в читалище „Луи Брайл“, работи от пет години. Тя подготвя нови заглавия за брайловата библиотека. Използва брайлов дисплей, за да чете книги директно от компютъра с пръсти.

По този начин се получава все едно с очи се чете текста. Като намеря нещо сгрешено, заставам на следващата буква и трия с клавиатурата сгрешения символ. Аз трябва да следя абсолютно всичко кой на кого, кога говори, аз трябва да хвана, когато преките речи неволно са се слели.

След прецизната корекция, книгата се отпечатва на брайлов принтер. В библиотеката на читалището има около 2800 брайлови заглавия. Отпечатването на нови брайлови книги е скъп и времеемък процес.

Петкана Ботева, библиотекар в Национално читалище на слепите „Луи Брайл 1928“, отбелязва предизвикателствата. „По-възрастните читатели на брайловата библиотека те не могат да работят на компютри или пък им е много трудно да ползват електронната библиотека.“

Електронната библиотека предлага около 19 хиляди заглавия. Въпреки удобството на електронния формат, Брайловата азбука остава незаменима.

По-лесно ми е да чета книги в електронен формат, но това не ми дава възможност да се развивам. Особено, когато искам нещо да е ясно и точно прочетено, да разбера как се пише определена дума – тогава задължително ползвам Брайл.

Ваня Григорова споделя своята привързаност към традиционните книги. „Аз си обичам книжната книга много, защото тя има свое дишане. Държиш я, вълнувам се, ръцете ти треперят. Ако го нямаше брайла щяхме да сме много неграмотни.“

В България вече има модерни брайлови дисплеи. Те позволяват на незрящите да носят книгите си буквално в джоба. Около 20 души са получили такива устройства по програма на социалното министерство.

Днес, 4 януари 2026 г., България, както и светът, отбелязва Световния ден на Брайловата азбука. Този ден акцентира върху жизненоважното значение на системата за над 2,2 милиарда души със зрителни увреждания. ООН официално признава деня през 2018 г. с резолюция A/RES/73/161, целяща повишаване на осведомеността за достъп до информация.

Брайловата азбука е адаптирана за над 130 езика. Тя се използва и в математиката, музиката и компютърните науки. Състои се от 63 комбинации от 6 релефни точки. Луи Брайл я създава през 1824 г. Тя е ключова за развитието на технологии като брайловите дисплеи. Подобни устройства, като електронни четци, трансформират достъпа до знание за хора с различни нужди.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *