Бръчка на ухото: Сигнал за риск от инфаркт и инсулт
Диагонална бръчка на меката част на ухото, известна като симптом на Франк, е признат индикатор за повишен риск от инфаркт и инсулт. Открита преди 50 години, тази гънка е свързана с атеросклероза и системни сърдечно-съдови заболявания.
Диагонална бръчка на меката част на ухото, известна като симптом на Франк, може да е ранен индикатор за сериозни сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Това откритие, направено преди 50 години, днес е подкрепено от множество научни изследвания.
През 1973 г. американският лекар Сандер Т. Франк забелязва необичайна гънка при млади пациенти със сърдечни проблеми. Той публикува наблюдението си в New England Journal of Medicine, където описва, че всичките му 20 пациенти под 60 години с гръдна болка и доказани запушвания на артериите имат такава гънка на поне едно от ушите си. Д-р Франк предполага, че тази бръчка е външен признак за коронарна артериална болест.
Първоначално научната общност приема откритието със спорове. Ранни изследвания фокусират върху връзката с холестерола. Д-р Алън Пастернак и д-р Ом Ганда от Университета на Торонто установяват, че симптомът на Франк е изключително често срещан при пациенти с тежка форма на висок холестерол. Те го определят като пряк маркер за метаболитно обременяване и високо ниво на атеросклероза.
За да се изяснят неяснотите, учени под ръководството на д-р Питър Личман от Медицинския факултет „Джеферсън“ във Филаделфия провеждат метаанализ. Публикуваният в Journal of Family Practice извод е категоричен: съществува силна и значима асоциация между симптома на Франк и коронарната артериална болест. Наличието на гънката увеличава риска от запушвания на артериите на сърцето.
Най-важното доказателство идва от Дания през 2014 г. Екипът на д-р Мартин Хелер от университетската болница „Ригсхоспиталет“ в Копенхаген проследява десетки хиляди хора в продължение на десетилетия. Техните резултати, публикувани в British Medical Journal, показват, че знакът на Франк е независим рисков фактор за инфаркт и обща смъртност. Това означава, че дори при идеални показатели за холестерол и кръвно налягане, наличието на тази гънка увеличава риска. Двустранната и по-дълбока гънка често се свързва с по-висок риск, като този признак има тежест, равна на традиционните рискови фактори.
С други думи, дори да сте непушач с идеален холестерол и кръвно налягане, ако имате тази гънка, рискът ви остава по-висок.
За да разберат механизма, учени като д-р Мортен Кристоферсен от екипа на Копенхагенския университет изследват други големи артерии. Те откриват, че хората със знака на ухото имат повече случаи на атеросклероза в каротидните артерии, които снабдяват мозъка. Това потвърждава, че „дефектът“ не е локален, а отразява системни промени в цялото тяло.
Механизмът на образуване на бръчката е свързан с увреждане на малките кръвоносни съдове. Меката част на ухото е богата на еластични влакна и колаген. Когато кръвоснабдяването се наруши или настъпи общо системно стареене, тези влакна и колаген се увреждат. Ухото губи своята вътрешна подкрепа, кожата и мастната тъкан увисват под въздействието на гравитацията, оформяйки диагонална бразда. Този процес е паралелен на влошаването на здравето на артериалните стени.
Практическият смисъл е, че тази бръчка е лесно забележимо предупреждение. Тя не е присъда, но служи като безплатен и бърз скрининг инструмент. Той насочва лекаря да провери вътрешните системи на тялото, преди да е станало твърде късно. Наличието на този белег не означава задължително заболяване, но е индикатор, който може да насочи към по-задълбочени изследвания на сърдечно-съдовата система, включително генетични консултации, които могат да оценят наследствените рискове.
Въпреки че няма нови изследвания от последните дни, които да променят тези заключения, важността на симптома на Франк като независим маркер за коронарна артериална болест и атеросклероза остава.
