Боян Радев искал да направи Ивайло Калоянчев световен шампион по борба

Двукратният олимпийски шампион по борба Боян Радев е имал амбицията да превърне младия Ивайло Калоянчев в световен шампион по борба. Това разкрива самият актьор, син на великия Георги Калоянчев. Въпреки желанието на Радев, бащата на Ивайло категорично отказал, убеден, че мястото на сина му е на сцената.

Ивайло Калоянчев си спомня, че по времето, когато е тренирал борба в клубовете „Левски“ и „Локомотив“, Боян Радев го е забелязал. „Дай ми го, за две години ще го направя световен шампион!“, казал Радев на Георги Калоянчев. Отговорът на големия актьор обаче бил категоричен: „Ааа, той борец няма да става!“. Настояването на олимпиеца, че Ивайло тренира, било посрещнато с думите: „Ще му мине, ще му мине!“, с което Калата прекратил всякакъв спор.

„Харесвах борбата, както и Боян Радев, знаех за успехите му, но послушах баща си“, казва с днешна дата Ивайло и не съжалява.

Тази случка подчертава силната воля на Георги Калоянчев относно бъдещето на сина му. Ивайло Калоянчев е израснал в театрална среда, прекарвайки голяма част от времето си в Сатиричния театър. Той е бил потопен в атмосферата на сцената от най-ранна възраст, което е предопределило неговия път.

На 18 декември 2025 г. Боян Радев почина в София на 83-годишна възраст. Той остава в историята като първия българин с две олимпийски златни отличия по класическа борба, спечелени в Токио през 1964 г. и в Мексико през 1968 г. Радев е и световен шампион от 1966 г., както и почетен гражданин на София. Неговата кариера е пример за изключителни спортни постижения.

Ивайло Калоянчев споделя, че въпреки че баща му Георги Калоянчев не е давал конкретни съвети за професията, той е бил основен фактор в избора му. Георги Калоянчев е бил на върха на актьорската си кариера, участвайки в безброй репетиции, представления, филми и радиопредавания. Времето му е било изцяло посветено на изкуството. Семейните традиции, като приготвянето на баница от майката Валя за рождения ден на Калата, са пазели спомените живи.

Ивайло Калоянчев започва да се сближава с баща си едва когато постъпва на работа в Сатиричния театър и излиза с него на сцената. Тогава Георги Калоянчев започва да му дава бележки по време на репетиции. Актьорът не съжалява, че е останал в сянката на баща си, а напротив – учи се от най-големите в емблематични постановки.

„Никога не съм искал да правя нещо друго. Отивах на училище, стоях час-два и хуквах към Сатирата. Първо гледах репетициите, после представленията. Атмосферата проникваше в сетивата ми“, разказва той.

През 2000 г. Ивайло Калоянчев напуска Сатиричния театър след конфликт и в продължение на 12 години се занимава с обмяна на валута. В крайна сметка обаче, както е предвиждал, се завръща на сцената.

Ивайло Калоянчев описва баща си като човек, който е ценял спокойствието си и е бил далеч от битовизмите. Георги Калоянчев е бил гениален актьор на сцената, но у дома е бил просто баща – спокоен и обичан. „Татковото „не“ беше неоспоримо“, признава Ивайло, разкривайки една семейна тайна. Това показва силата на неговото влияние и увереността му в решенията, касаещи синовете му.