Босна и Херцеговина залага на износа, Косово – на възобновяеми енергии по пътя към ЕС

Босна и Херцеговина и Косово усилено се подготвят за членство в Европейския съюз. Двете балкански държави инвестират в развитие на индустрията и възобновяеми енергийни източници. Целта е адаптация към общия европейски пазар. Този процес е част от поредицата „Истории от разширяването“ на EBU.

Членството в ЕС остава далечна цел за Босна и Херцеговина. Въпреки това, босненските предприятия вече активно изнасят за европейския пазар. През първите девет месеца на годината 73% от износа е насочен към ЕС. Основни търговски партньори са Хърватия и Германия. Водещи сектори са металообработващата и дървопреработващата промишленост. Компанията на Михайло Стеванович от Бйелина произвежда и изнася сглобяеми конструкции от дърво и метал.

Започнахме с по-малки къщи, а с разрастването на компанията се разрасна и пазарът. Сега работим по различни видове сгради, най-взискателните видове в дървеното строителство. Строим многоетажни сгради, спортни зали и болници. Инвестирахме сериозно в разработването на пазара и сертифицирането ни на различни пазари и достигнахме сериозно ниво в нашата индустрия в Европа, казва Михайло Стеванович, директор на компания за сглобяеми постройки.

Експортно ориентираните компании очакват присъединяването към ЕС. То ще улесни износа и ще открие нови възможности. Външнотърговската камара се надява на повече европейски инвестиции. През септември 2025 г. Босна и Херцеговина отбеляза значителен търговски дефицит от 999,7 милиона BAM. Това показва предизвикателства в търговския баланс, въпреки активния износ към ЕС. Иновационният индекс за 2025 г. поставя страната на 38-мо място сред ЕС и съседните държави, с подобрение в износа на средно- и високотехнологични продукти.

Европейският пазар и Европейският съюз са гръбнакът на нашия бизнес и дейността на местните компании и външната търговия, а в същото време по-голямата част от инвестициите в Босна и Херцеговина все още идват от държавите членки на ЕС. Това ще позволи на компаниите от Босна и Херцеговина да изнасят по-лесно и с по-ниски разходи, да намалят митническите и техническите пречки и да повишат конкурентоспособността си на пазар с над 500 милиона потребители, обяснява Енес Алишкович, директор на Агенцията за насърчаване на износа.

Икономисти предупреждават, че босненските производители трябва да повишат експортния си потенциал. Това изисква окрупняване на производствата и сътрудничество. 96% от босненските компании имат до петима служители. Тази структура затруднява конкуренцията на европейския пазар. Съседни страни като Черна гора също инвестират в зелена енергия, докато Албания напредва с реформи, което показва регионална тенденция.

Големите компании са единствените, които са в състояние да доставят крайни продукти, които могат да издържат на конкуренцията на пазара. Трябва да направим фундаментална промяна в нашата икономическа система, подчертава Алекса Милойевич, икономист.

Косовската металообработваща промишленост също навлиза на европейския пазар. Компанията на Буяр Река в Прищина изнася тръби предимно в региона и към някои страни от ЕС. Фирмата има 60 служители и търси начини за повишаване на конкурентоспособността. Заради високите цени на електроенергията, компанията инсталира соларни панели от 1,5 мегавата.

Планираме да достигнем 2,6 мегавата слънчева енергия, с което ще покрием около 75-76 процента от потреблението си. За наш късмет, европейският съюз въвежда данък върху въглеродните емисии от 2026 година. Ако имаме слънчеви панели и произвеждаме голяма част от собствената си енергия, данъците върху нашите стоки в Европейския съюз ще бъдат много по-ниски, обяснява Бияр Река, собственик на компания за метални тръби.

Компанията на Джеват Мука продава соларни панели от 2007 година. Те са инсталирали системи в стотици косовски предприятия. Все повече фирми осъзнават ползите от соларната енергия.

От 2016 г. насам се наблюдава изключително обръщане към фотоволтаични системи. Преди това работехме предимно с термични системи. И ползите са изключително големи. Фирмите могат да изчислят, че ще спечелят до 80-90 % от фотоволтаичните панели, казва Джеват Мука, собственик на компания за соларни панели.

Бумът в соларната енергия е подкрепен от правителствени програми и ЕС. Косовският фонд за кредитни гаранции подпомага фирми за енергийна ефективност и възобновяеми източници. ЕС и държавите членки са основни донори. От 2016 г. фондът е гарантирал заеми за 1 милиард евро.

От 2016 година досега фондът е гарантирал заеми от партньорски банкови институции на обща стойност от 1 милиард евро, посочва Бесник Бериша, директор на Косовския фонд за отпускане на кредитни гаранции.

Косовският фонд за енергийна ефективност също подпомага проекти. Той цели намаляване на консумацията на електроенергия в обществени и жилищни сгради. Досега ЕС е допринесъл с около 30 милиона евро. Бюджетът на фонда се очаква да надхвърли 120 милиона евро през следващите 5 години, включително с проект с Европейската банка за възстановяване и развитие. Стратегията на косовското правителство предвижда инсталиране на 1600 мегавата възобновяеми мощности до 2031 година. Въвеждането на данък върху въглеродните емисии в ЕС от 2026 г. допълнително стимулира косовските компании да инвестират в слънчева енергия, намалявайки разходите и подобрявайки екологичния си профил.