Босна и Херцеговина през 2025: Замразен европейски път и задълбочаваща се криза

Босна и Херцеговина приключва 2025 година в най-голямата си следвоенна криза. Европейският път на страната е блокиран. Очакванията за 2026 година са за задълбочаване на политическото напрежение. Причина са предстоящите редовни общи избори, пише БТА.

В началото на 2025 г. страната се надяваше на деблокиране на европейската интеграция. През март 2024 г. Европейският съвет одобри започването на преговори за членство. Въпреки това, босненските власти не предприеха стъпки за стартиране на процеса. Започването на преговорите имаше символично значение. Тази година се отбелязва 30-годишнина от Дейтънското мирно споразумение. Отбелязва се и 30-годишнина от геноцида в Сребреница.

Тези очаквания се оказаха нереалистични. Политическите събития доведоха Босна до нова фаза на конфликти. Страната беше на ръба на въоръжени сблъсъци. Причината бе приключването на съдебно дело срещу Милорад Додик. Тогавашен президент на Република Сръбска, Додик бе признат за виновен през февруари. Обвинението бе за неспазване на решенията на върховния представител. Осъден е на една година затвор и шест години забрана за длъжности.

Присъдата на Додик стана окончателна през юни. Тя предизвика остри реакции в Република Сръбска. Местният парламент прие закони, забраняващи държавните съдебни и полицейски органи. Босненската прокуратура започна разследване срещу Додик и двама негови сътрудници. Те бяха заподозрени в престъпление срещу конституционния ред. Издадени бяха заповеди за арест.

Това развитие почти доведе до пряк сблъсък. Държавната полиция и полицията на Република Сръбска бяха изправени една срещу друга. Додик се съгласи да даде показания. Прокурорите прекратиха разследването, тъй като спорните закони бяха отменени. Додик бе принуден да отмени законите под натиска на американската администрация. Вашингтон премахна санкциите срещу него, но не се намеси пряко. Кризата прерасна от конституционна в политическа. Тя бе определена като най-голямата криза след войната през 1995 г.

Междувременно, през миналия месец се проведоха предсрочни президентски избори в Република Сръбска. Това се случи само година преди редовните общи избори. Изборите бяха спечелени от Синиша Каран. Той е кандидат на управляващия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД). Каран получи 50,39% от гласовете, или 222 182 гласа. Втори остана Бранко Блануша, подкрепен от Сръбската демократическа партия (СДС). Той събра 48,22% от гласовете, или 212 605 гласа. Опозицията оспори резултатите. Босненската Централна избирателна комисия (ЦИК) насрочи повторно гласуване в 136 секции заради нередности. Много експерти определиха предсрочните избори като репетиция за общите избори през октомври 2026 г. Тогава отново ще се гласува за президент на Република Сръбска.

Всички опити за приемане на две законови реформи се оказаха неуспешни. ЕС настоява за тях, за да разреши започването на преговори. Въпреки това, Европейската комисия оцени положително Програмата за реформи на Босна и Херцеговина. Това е ключова стъпка към отпускане на до 976,6 милиона евро по Механизма за реформи и растеж на ЕС. Така Босна и Херцеговина, заедно с Косово, завършва 2025 година. Те са сред държавите на опашката на евроинтеграционния процес. Политическото напрежение в страната расте с наближаването на октомври 2026 г. Тогава гражданите ще избират свои представители в институциите.