Босна и Херцеговина единодушно номинира Тръмп за Нобелова награда за мир за 2026 г. заради Газа
Председателството на Босна и Херцеговина единодушно номинира президента на САЩ Доналд Тръмп за Нобелова награда за мир за 2026 г. Мотивът е ключовата му роля в посредничеството между израелската и палестинската страна по конфликта в Газа, което според Сараево е отворило път към нов мирен процес в Близкия изток. Решението, което представлява рядък консенсус в БиХ, идва въпреки че един от инициаторите на номинацията, Желка Цвиянович, е санкционирана от САЩ.
Снимка: AP/БТА
Председателството на Босна и Херцеговина (БиХ) единодушно номинира Доналд Тръмп за Нобелова награда за мир за 2026 г. Това потвърди Радио Свободна Европа, след като решението бе взето на заседание на тричленното председателство в Сараево днес. Мотивът за високото отличие е ключовата му роля в посредничеството по конфликта в Газа, между израелската и палестинската страна.
В изявление, цитирано от ХИНА, от председателството обявиха, че президентът заслужава признанието, тъй като неговата роля в посредничеството:
„е отворило пътя към нов мирен процес в Близкия изток“
— Изявление на Председателството на Босна и Херцеговина (цитирано от ХИНА)
Инициативата за номиниране на Тръмп е била инициирана за първи път на 22 август от Желка Цвиянович, която е член на председателството от Република Сръбска и представител на босненските сърби. Първоначално другите двама членове от Федерация Босна и Херцеговина – Денис Бечирович (представител на бошняците) и Желко Комшич (представител на босненските хървати) – отказаха да включат точката в дневния ред, изисквайки повече обяснения за номинацията. Сегашното единодушно решение представлява Номинацията е рядък консенсус в силно разделеното политическо ръководство на страната.
Босна и Херцеговина, разделена след междуетническата война (1992-1995 г.) съгласно Дейтънското мирно споразумение, често търси подкрепа от Вашингтон за разрешаване на вътрешните си кризи. Трябва да се отбележи, че един от инициаторите на номинацията, Желка Цвиянович, беше добавена от Съединените щати в списъка със санкционирани лица на 31 юли 2023 г. заради нейни действия, които заплашват целостта и суверенитета на БиХ и Дейтънското споразумение. По-рано санкции бяха наложени и на бившия президент на Република Сръбска, Милорад Додик.
Международна подкрепа и Нобелов контекст
На международно ниво номинацията получи подкрепа и от Италия. Крайнодясната партия „Лига“ внесе предложение в италианския парламент в подкрепа на идеята, а вицепремиерът Антонио Таяни също изрази позитивна оценка. Украинският президент Володимир Зеленски пък заяви, че би номинирал Тръмп, ако той успее да постигне примирие в Украйна, обвързвайки номинацията с бъдещи действия.
Носителите на Нобеловата награда за мир се избират от норвежкия Нобелов комитет от 1901 г. насам, като наградата се присъжда за значителен принос към мира, насърчаване на братството между народите и разоръжаването. Нобеловата награда за мир за 2025 г. беше обявена преди четири дни и отиде при венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо.
Експерти и членове на Нобеловия комитет отбелязват, че исторически наградата рядко се присъжда на политически лидери преди да бъдат видими дългосрочните резултати от техните мирни действия. Номинациите за 2026 г. се приемат до 31 януари 2026 г., като по протокол те остават поверителни за 50 години.
