Борисов: Дерогация за отбрана сваля дефицита до 2.7%, ЕС дава „рахат“
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че дерогацията за военни разходи ще свали бюджетния дефицит до 2.7%. Той успокои, че ЕС разбира ситуацията и няма да има критики. Мнозинството се отказва от закриване на антикорупционната комисия, докато преговори за ВСС и инспектората продължават.
Бойко Борисов е спокоен, че държавният бюджет ще отговаря на изискванията на Брюксел. Снимка: Юлиян Савчев
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов успокои обществеността относно проектобюджета за 2026 г. Той заяви, че Европейската комисия разбира ситуацията. Борисов подчерта, че дерогацията за военни разходи ще свали дефицита.
„Критиките на Европейската комисия не са критики, защото те много добре знаят, че като получим дерогацията за отбраната, тогава отиваме на 2,7%. Бъдете рахат“, заяви Борисов. Това е пряк отговор на опасенията на Брюксел за дефицит над 3%.Проектобюджет 2026 бе остро критикуван от опозицията.
През юли 2025 г. ЕС разреши на държавите членки да увеличат разходите си за отбрана. Това може да стане до 1,5% от БВП за четири години. Тези разходи не се включват в сметките за дефицита. Шестнадесет държави, включително България, Дания и прибалтийските държави, се възползваха от това. Така те не нарушават фискалните правила на Евросъюза.
ПП-ДБ призоваха за преразглеждане на проектобюджета преди второто гласуване. Те настояват за промени в частта за данък дивидент и осигуровките. Борисов обаче отхвърли тези предложения. Той заяви, че няма да предлага „постната пица „Дянков“.
Относно Комисията за противодействие на корупцията, мнозинството се е отказало да я закрива. Нейният състав е ключов за получаването на второто плащане по Плана за възстановяване. „Ще прозвучи лошо в Европа и у нас, затова ще намерим начин да я сглобим така, че да не прави бели“, обясни Борисов. Министрите Томислав Дончев и Георги Георгиев преговарят с ЕК за формирането ѝ.
Междувременно, юристите на ГЕРБ вече водят разговори за попълване на Висшия съдебен съвет и инспектората. Техните мандати са отдавна изтекли. За попълването е необходимо мнозинство от 160 депутати. Поради това Народното събрание вече трета година не се заема с въпроса.
Европейската комисия продължава да настоява за постоянен запрет на руски енергоносители. Това е позиция дори и след евентуален край на конфликта в Украйна. ЕС също така активно подготвя системи за ускорена преброска на войски. Това включва мирно време и извънредни ситуации. Германският канцлер Фридрих Мерц обеща Германия да стане „най-силната армия на Европейския съюз“.
Международни експерти критикуват военната неподготвеност на Европа. Те смятат, че въпреки войнствената реторика, Европа не е готова за конфликт с Русия. Френският институт за международни отношения определя Русия като „дългосрочна заплаха“. Препоръките са ЕС да бъде готов за открит конфликт до 2030 г.
