Бойното кръщение на Пламен Карталов: Как площад 50 на 50 метра в Хърватия роди „Сцена на вековете“
Директорът на Софийската опера и балет, акад. Пламен Карталов, пробва силите си в оперна режисура на открито преди около 43 години в хърватското село Осор. Предизвикателството е площадче с размери 50 на 50 метра, което го принуждава да интегрира цялото околно пространство в действието. Този принцип по-късно се прилага при постановките на „Ивайло“ и „Цар Калоян“ на Царевец, давайки началото на фестивала „Сцена на вековете“.
Постановка на Софийската опера и балет на Белоградчишките скали. Създаден преди десетина години, фестивалът "Опера на върховете" продължава да съществува.
Академик Пламен Карталов, днешният директор на Софийската опера и балет, получава своето „бойно кръщение“ в режисурата на опери на открито преди около 43 години. Мястото е малкото историческо село Осор на хърватския остров Црес, а предизвикателството – площадче с размери едва 50 на 50 метра.
Осор, което е исторически свързано с Римската и с Византийската империя, привлича много туристи през лятото. На площадчето пред черквата се провежда музикален фестивал. През 1982 г. канят Карталов, който по онова време ръководи Благоевградската камерна опера. Условието е едно – спектакълът да бъде без декори, тъй като мястото е оградено с къщи и няма къде да се поставят. Дотогава на площада са изнасяни само концерти, но не и оперен спектакъл.
Карталов приема предизвикателството. Артистите заминават само с един автобус, пренасяйки единствено личен багаж и костюми. Режисьорът избира две едноактни опери: бароковата “Селският философ” и “Рита” на Доницети. По време на репетициите през площадчето преминават хора, но екипът успява да се справи с логистиката.
За да реализира спектакъла, Карталов включва в действието всичко наоколо, използвайки прозорците на околните къщи и входа на храма. Дори включва две превозни средства – истинско магаре и лека кола. Именно в този период се заражда неговият водещ принцип: цялото околно пространство да влиза активно в действието. Карталов признава, че това е наложило бързи решения, както е описано в първия том на книгата “Опера и природа”, представена наскоро в БАН.
„Трябваше да впрегна въображението си и да вземам светкавични решения“
— Карталов, от първия том на книгата “Опера и природа”
Първите два тома на „Опера и природа“ представят подробно всички по-нататъшни постановки на режисьора на открито. Той прилага същия принцип при постановките на българските опери “Ивайло” и “Цар Калоян” на хълма Царевец във Велико Търново, поставяйки ги на действителните места, където се развива историческото действие.
Тези два спектакъла поставят началото на фестивала “Сцена на вековете”, който продължава и до днес. За мащабните бойни сцени в “Цар Калоян” на Панчо Владигеров, Карталов моли сина на композитора, Александър Владигеров, да адаптира музика от други произведения. На този фон се разгръща истинска 30-минутна битка с воини, кръстоносци и коне.
Карталов споделя, че интересът му към мащабната режисура го насочва и към киното:
„Тогава поисках да завърша и кинорежисура и моят преподавател беше акад. Людмил Стайков“
— акад. Карталов
Впечатление прави фактът, че заснетите на видео бойни сцени в “Цар Калоян” са толкова реалистични, че чужденците не вярват, че са заснети по време на живо представление, а не са резултат от киномонтаж. Никой не вярва, че заснетите на видео бойни сцени в „Цар Калоян“ не са киномонтаж.
Томовете описват и летния фестивал “Опера на площада”, провеждащ се в продължение на няколко години, при който Мавзолеят естествено се вплита в декора на сцената. След събарянето на Мавзолея, Карталов поставя “Набуко” и “Борис Годунов” вече на площада пред храм-паметника “Св. Ал. Невски”. През последните години там се провежда и “Рилският пустинник”.
