Бойко Василев: Вучич рискува да бъде изоставен от всички

Време за четене: 3 мин. • 2 декември 2025

Президентът на Сърбия Александър Вучич е изправен пред нарастващо недоволство. Журналистът Бойко Василев анализира ситуацията в Сърбия, като подчертава политическата „всеядност“ на Вучич. Според Василев, сръбският лидер се опитва да поддържа добри отношения едновременно със САЩ, Русия и Китай, но тази политика крие рискове.

Василев, който наскоро е бил сред протестиращите студенти в Сърбия, заяви, че те не са се отказали от исканията си. Година след трагедията в Нови Сад, където загинаха 16 души, студентите настояват за промени.

Казват: „Не сме се отказали. Продължаваме протеста до изпълнението на нашите искания!“ Казват обаче и още две неща. Едното е: „Ние вече имаме политически искания“, и това е факт от май-юни. Тоест „вече сме узрели, не се гнусим от политиката и се обръщаме към гражданите, за да ги включим на наша страна. Този протест вече не е само наш“. Другото, което казват, е: „Ние можем да сменяме тактиката – примерно отказваме се от блокади на факултетите – но целта остава същата“.

Студентите се очертават като единствена възможна алтернатива на управляващите, тъй като досегашната опозиция е разделена и компрометирана. Те подхождат с интересна стратегия, като издигат независими професионалисти – лекари, инженери, университетски преподаватели – но без нито един от сегашните опозиционни политици. Този процес е бавен и изисква време за постигане на съгласие.

Въпреки липсата на политически опит, студентите се фокусират върху възстановяване на правилата и борба с корупцията, подобно на ранния СДС в България. Тази „наивност“ всъщност се оказва предимство, позволяващо им да запазят единството си, въпреки различията в геополитическите си възгледи – от проевропейски до русофилски настроения.

Протестиращите се чувстват разочаровани от Европейския съюз, който твърде късно започна да критикува Вучич. На протестите няма европейски знамена, а само сръбски. Това е стратегически ход, с който студентите отнемат символите на патриотизма от властта, включително знамето и кирилицата. Те се борят срещу корупцията и за правова държава, а не за партийни интереси.

Организацията на студентите е децентрализирана, без йерархия, като решенията се взимат с консенсус. Те настояват за предсрочни избори и вярват, че биха могли да ги спечелят, особено ако опозицията подкрепи техните листи. Сходни процеси на търсене на посока и алтернатива се наблюдават и в други държави.

Международната подкрепа за Вучич се обяснява с няколко фактора: огромните залежи на литий в Сърбия, необходимостта от стабилност на Балканите и позицията на Сърбия спрямо войната в Украйна. Вучич успява да балансира между Русия и Запада, като същевременно поддържа влияние в Република Сръбска, Черна гора, Северна Македония и сръбските общини в Косово. Тази подкрепа обаче зависи от силата и стабилността на Вучич, която намалява с всеки протест.

Вчера, 1 декември 2025 г., Белград отново беше сцена на масов протест, събрал стотици хиляди участници, посветен на годишнината от трагедията в Нови Сад. Протестиращите за пореден път поискаха оставката на президента Вучич и предсрочни избори. Диана Хърка, майка на едно от загиналите деца, продължава гладната си стачка, призовавайки за по-широко гражданско участие и подчертавайки, че натискът върху властта ескалира. Сръбската полиция отново е подложена на критики заради агресивно поведение, като има съобщения за задържания и използване на пиротехника от контрапротестиращи, проникнали сред демонстрантите.

Протестното движение вече се е разпространило и в градове като Нови Сад, Ниш и Крагуевац, демонстрирайки солидарност между различни поколения. Студентските листи са вече регистрирани в няколко университета, като се подготвят за потенциални избори, фокусирайки се върху антикорупционни инициативи, избягвайки традиционната партийна политика. Международната общност, включително ЕС и САЩ, засилва критиките си към Вучич, настоявайки за прозрачни и честни избори, както и за по-голяма отговорност за корупцията. Сръбската опозиция, въпреки разделенията си, подкрепя протестите, но изразява опасения, че студентското движение може да бъде използвано от Вучич за популистки цели. Правителството на Вучич от своя страна призовава за „национално единство“ и обвинява протестиращите в опити за дестабилизация на страната. Руската страна също изрази загриженост, призовавайки за сдържаност и напомняйки за стратегическото партньорство между Сърбия и Русия.

Ситуацията в Сърбия е показателна и за България. Бойко Василев предупреждава, че когато един лидер се опитва да угоди на всички, рискува да бъде изоставен от всички. Тази „политическа всеядност“ може да доведе до сериозни последствия.