Богдана Карадочева: Емил Димитров направи чудеса, 10 ноември беше спасение за уплашените хора
Естрадната легенда Богдана Карадочева определи 10 ноември 1989 г. като „надежда и спасение“ за много хора, включително и за нея, на фона на тежките репресии, преживени от семейството ѝ. Тя разкри, че баща ѝ, търговец на кожи, е бил убит в лагер от комунистическия режим, а майка ѝ е получавала писма за изселване. Карадочева изрази дълбока благодарност към приятели като Емил Димитров, които са направили „чудеса“, за да я опазят от властта.
Богдана Карадочева Снимка: Йордан Симеонов
„Кралицата на шансона“ Богдана Карадочева, която е един от символите на смяната на строя у нас, сподели личните си спомени за комунистическия период и настъпването на демокрацията. Нейните откровения идват на фона на редица събития в София, посветени на 36-годишнината от 10 ноември 1989 г., отбелязваща промените в държавата.
Певицата твърдо вярва, че промяната е донесла надежда за мнозина. Тя прави рязък контраст между миналото и настоящето, сравнявайки тоталитарния период с мрачно място, докато сега внуците ѝ се радват на пълна свобода.
„10 ноември дойде за много хора като една надежда и едно спасение. Не само за мен и моето семейство — за много хора.“
„Беше едно мрачно, тъмно място с уплашени хора. Сега внуците ми правят каквото искат. Даже са малко по-свободни, отколкото трябва“
— Богдана Карадочева
Пътят на Карадочева е белязан не само от талант, но и от лични трагедии, пряко свързани с политическите репресии. Бащата на Карадочева е убит в лагер от комунистическия режим, когато тя е била едва на десет години и половина. Той е бил търговец на кожи.
„На 10 години и половина бях, когато баща ми беше убит в лагер. Те просто са го взели. Мама винаги казваше, че той ходеше със снежно-бели ризи. Как е попаднал в този ад? С часовник, с монограм на ризата. Това е било нещо ужасно. Майка ми е получавала писма за изселване. Не можеше да си намери работа. А вторият ѝ съпруг също мина през лагерите.“
— Богдана Карадочева
Въпреки ужасите, които е преживяла, тя е имала късмета да бъде заобиколена от талантливи приятели, които са я подкрепяли и пазели. Естрадната легенда винаги ще бъде благодарна на Емил Димитров, който е направил „чудеса“ за нея, помагайки ѝ да не попадне под ударите на властта. Сред тези, които са я пазили, са също Вили Казасян и Генко Генов.
„На първо място Вили Казасян, после Генко Генов, който много ме обичаше. А след това – Емил Димитров. Той направи за мен чудеса. Тези мои приятели много ме пазеха властта да не ме погне“
— Богдана Карадочева
Карадочева си спомня и самия ден, в който пада режимът на Тодор Живков. Тя признава, че в онзи момент не е повярвала в промяната, тъй като години наред е царяло усещането за обреченост.
„Отивах на гости, когато някой ми се обади по телефона и каза: „Разбра ли какво става?“ Аз не повярвах. Мислехме, че сме обречени завинаги и че никога няма нищо да се промени“
— Богдана Карадочева
Днес Карадочева, чийто път е белязан както от артистичен възход, така и от лични трагедии, свързани с комунизма, поддържа силна гражданска позиция. Тя критикува политическите елити за откъснатост от реалността. За много хора, включително и за нея, 10 ноември е дошъл като надежда и спасение.
Интересен факт е, че въпреки актуалните събития, посветени на жертвите на режима и годишнината, в публичното пространство липсват официални изявления или реакции от страна на комунистическата партия или нейните наследници по повод спомените на Карадочева за репресиите срещу семейството ѝ. Певицата е споделяла, че ако има възможност, би преживяла живота си отново по същия начин, подчертавайки ролята на музиката и приятелската подкрепа като нейна опора.
