Богатство от епохи: Над 250 бронзови монети откриха археолози в зоната Филипопол-Тримонциум
Археолози откриха над 250 бронзови монети, обхващащи периода от II до XIX век, при проучване на терен в историческата зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив“. Разкопките са извършени в седмата инсула, където досега не е проучвано, и разкриха пластове от Османския период до II век. Находките включват следи от сграда, унищожена при готското нашествие, което подчертава богатото археологическо минало на града.
Значимо археологическо проучване в историческата зона „Филипопол – Тримонциум – Пловдив“ разкрива слоевете на градското минало. При разкопките, обхващащи около 100 кв.м., екипът откри над 250 бронзови монети, обхващащи изключително дълъг период – от II до XIX век. Проучването се наложи във връзка с инвестиционно намерение за строеж на сграда.
Археологът Любомир Мерджанов разказа за БТА, че според кадастъра на античния Филипопол, изследваният терен попада в седмата инсула източно от форумния комплекс на античния град. Тази зона е особено ценна, тъй като в нея не са провеждани никакви предишни археологически проучвания, предоставяйки изцяло нова информация за специалистите.
Откритията в тази част на Пловдив предоставят ценна информация за историческото развитие на региона, показвайки богатата културна и търговска дейност през различните епохи. Проучването е важно за разбирането на градската инфраструктура и ежедневието на жителите през вековете. Освен монетите, в жилищните сгради от различни исторически епохи са намерени няколко керамични лампи, оловни търговски пломби с различни изображения и множество фрагменти от керамични съдове. Предстои целият материал да бъде анализиран и да се прецизират точните данни от проучването, уточни Мерджанов.
Напластявания от II до XVIII век
Дебелината на културните напластявания в района още веднъж доказва богатството на археологическото минало на Пловдив. Стерилният пласт е засечен едва на дълбочина 6,1 метра от съвременния терен. Най-дълбокият проучен пласт, свидетелстващ за човешко обитаване, е част от сграда от II век, изградена изцяло от кирпич. Нейната конструкция стъпва върху блокаж от дребни камъчета, които са служили за изолация на кирпича от влагата на земята.
По-нагоре е открита част от сграда от III век. Помещението е било със здрав под от дебел слой бял хоросан, върху който ясно личат отпечатъци от керамични тухли. Тухлите вероятно са били махнати и използвани повторно, след като сградата е спряла да функционира. Самата сграда е „загинала“ в средата на III век, когато градът е превзет и почти напълно унищожен по време на готското нашествие. Това е засвидетелствано от дебелия пласт изгорели разрушения, който сочи, че постройката е унищожена при пожар по време на готското нашествие.
Зидовете на тази римска сграда са били изградени от варовикови камъни, но през Османския период са били почти изцяло демонтирани. Тези камъни са послужили за производството на вар, използвана за изграждането на по-новите сгради.
Средновековие и Османски период
Средновековните структури от XII-XIII век лежат върху пласт от VI век. От VI век е проучен зид от блокове с тухли, пресичащ обекта в посока север-юг. Този зид е част от по-голяма сграда, чиито основни помещения са били разположени западно от проучваната площ, вероятно фасадно към улица, засечена по-рано срещу църквата „Света Петка“.
От Средновековието (XII-XIII век) са проучени няколко вкопавания, ями и остатък от жилище със зле запазено огнище. Най-новите археологически следи от обитаване са от Османския период (XVII-XVIII век), включващи сграда с вкопано мазе. Тези находки са изненадващи, тъй като повечето историци считат, че османският град не е достигал до проучваното място, но очевидно е имало сгради в периферната зона.
