Богати, но безгласни: Как Путин укроти руските олигарси и ги превърна в лоялни инструменти
Владимир Путин успя да укроти руските олигарси, лишавайки ги от политическо влияние и превръщайки ги в лоялни инструменти на Кремъл. Отливът на чуждестранни компании и западните санкции парадоксално допринесоха за ръста на милиардерите, които сега са обвързани с военната икономика и режима.
Руският президент Владимир Путин даде възможност на милиардерите да трупат още повече състояние, ако по някакъв начин допринасят за войната в Украйна. СНИМКА: РОЙТЕРС
Войната в Украйна доведе до парадоксален ръст на милиардерите в Русия. Въпреки западните санкции, техният брой и общо състояние нарастват. Този феномен е пряк резултат от политиката на президента Владимир Путин, който успя да лиши олигарсите от политическо влияние и да ги превърне в мълчаливи поддръжници на Кремъл.
Отливът на чуждестранни компании от Русия създаде вакуум. Той бързо бе запълнен от бизнесмени, близки до Кремъл. Тези нови играчи изкупиха високодоходни активи на ниски цени. Това създаде нова „армия от влиятелни и активни лоялисти“, според Александра Прокопенко от Центъра „Карнеги Русия – Евразия“.
Бившият банков милиардер Олег Тинков е пример за тактиката на Кремъл. След като критикува войната през април 2022 г., банката му „Тинкоф“ е заплашена с национализация. Той е принуден да я продаде за нищожна сума.
„Не можех да обсъждам цената“, разкри Тинков пред „Ню Йорк Таймс“. Според бизнесмена ситуацията е била „заложническа“: „Приемаш това, което ти предлагат. Не можех да преговарям“.
Тинков губи почти 9 млрд. долара и е принуден да напусне Русия. Неговата банка е купена от компания, свързана с Владимир Потанин. Потанин е петият най-богат бизнесмен в Русия.
Ситуацията преди Путин е била различна. След разпадането на СССР, олигарсите придобиват огромни държавни предприятия. Те се възползват от зараждащия се капитализъм. Тяхното богатство е равнозначно на влияние и власт. Борис Березовски, някога най-влиятелният олигарх, твърди, че е организирал издигането на Путин през 2000 г. Години по-късно той съжалява за това.
„Не видях в него бъдещия алчен тиранин и узурпатор – човека, който ще потъпче свободата и ще спре развитието на Русия“, написа той през 2012 г.
Березовски е намерен мъртъв при мистериозни обстоятелства във Великобритания. С неговата смърт руската олигархия, каквато е била, също умира.
Когато Путин събира най-богатите руснаци в Кремъл на 24 февруари 2022 г., те са безсилни. Те са наясно, че финансите им ще понесат тежки удари. Лицата им са описани като „бледи и лишени от сън“. Първоначално броят на милиардерите намалява от 117 на 83. Ултрабогатите губят 263 млрд. долара.
Следващите години обаче показват, че участието във военната икономика носи ползи. Разходите за войната стимулират икономическия растеж. През 2024 г. повече от половината руски милиардери имат роля в снабдяването на армията. Или се възползват от инвазията, според Джакомо Тонини от „Форбс“.
През 2025 г. в списъка на „Форбс“ са включени 140 милиардери. Тяхното общо състояние е 580 млрд. долара. Това е почти рекордна стойност. Путин позволява на лоялните да печелят, но наказва неподчиняващите се. Петролният магнат Михаил Ходорковски прекарва 10 години в затвора. Той е наказан за създаване на продемократична организация.
От началото на войната почти всички руски милиардери мълчат. Малцината, които се противопоставят, са принудени да напуснат страната. Те се разделят с голяма част от парите си. Западните санкции не успяват да ги обединят срещу Кремъл. Напротив, те ги принуждават да се обединят около Путин.
„Западът направи всичко, за да гарантира, че руските милиардери ще се обединят около знамето“, смята Александър Коляндър от Центъра за анализ на европейската политика (CEPA).
Санкционираните активи и замразените сметки помагат на Путин да мобилизира милиардерите. Той ги използва за подкрепа на руската военна икономика. През 2025 г. Путин продължава да намалява влиянието на старите олигарси. Той дава предимство на участници в „специалната военна операция“. Репресии, арести и национализации са инструмент за контрол. Пример е конфликтът между милиардера Алексей Мордашов и губернатора Георгий Филимонов. Този конфликт води до чистка в местното правителство.
Арести на бизнесмени като Вадим Мошкович и Дмитрий Фосман засилват контрола. Започва и национализация на летище Домодедово. Репресиите срещу елитите се увеличават. Заплахи с арести, забрана за напускане на поста, отнемане на паспорти са обичайни. Лоялността се осигурява чрез кариерни перспективи и „московска социализация“. Въпреки публичните обещания, ветерани от СВО не заемат ключови постове. Путин анонсира пет направления за структурни промени в икономиката. Те включват подобряване на инвестиционния климат и работа на ОПК. За повече информация може да прочетете статията Двоен удар: как Тръмп накара Путин да нервничи.
Според украинската външна разузнавателна служба, репресиите са политическа игра. В нея олигарсите губят влияние и имущество. Прогнозите са за сериозни проблеми в руската икономика през 2026 г. Това се дължи на войната и санкциите. Анализ на елитите показва устойчивост на режима. Тя се постига чрез адаптивност и механизми за лоялност. Бъдещото благоденствие на милиардерите зависи от продължаващата конфронтация. Техният най-голям страх е завръщането на предишните собственици. Как Европа се оказа будалата на епохата също е свързана тема.
