БНБ повишава антицикличния капиталов буфер до 2.25% за охлаждане на ипотеките

Българската народна банка (БНБ) обяви официално решение за повишаване на антицикличния капиталов буфер. Регулаторът цели да ограничи потенциалните системни рискове и да осигури стабилност при евентуално влошаване на икономическата среда. БНБ повишава нивото на антицикличния капиталов буфер до 2.25%, като това е част от последователна политика за охлаждане на пазара на недвижими имоти.

Антицикличният буфер представлява механизъм за натрупване на допълнителен капитал от страна на търговските банки. Тези средства служат като защита по време на икономически спад. Централната банка поддържа тази консервативна линия още от 2017 година. В момента България се нарежда до държави като Дания и Швеция по консервативни нива на капитал в банковия сектор. Това показва строгия контрол върху финансовата стабилност у нас.

Финансистът Борис Петров коментира действията на регулатора като необходима превантивна стъпка. Според него БНБ възстановява мерките след кратка пауза, за да запази устойчивостта на сектора.

БНБ направи известна пауза и сега отново възстановява тези превантивни мерки с цел запазване на капиталовите буфери в банковия сектор и охлаждане на този висок темп на кредитен растеж.

Решението на БНБ е продиктувано както от несигурната геоикономическа обстановка, така и от вътрешни фактори. Наблюдава се сериозен приток на средства в банковата система. Наскоро бе отчетен значителен ръст на левовите депозити преди приемането на еврото. Борис Петров посочва, че завишеният кредитен растеж може да се подсили от високата ликвидност и намалението на минималните задължителни резерви.

Продължава тенденцията на завишен кредитен растеж, която допълнително тази година можеше да бъде подкрепена от освобождаване на високата ликвидност по линията на намалението на минималните задължителни резерви от БНБ и от друга по линията на високите капиталови показатели, които българските банки имат.

Въпреки затягането на изискванията, банковата система в страната разполага с най-високата капиталова адекватност. Експертите успокояват, че крайните потребители и настоящите кредитополучатели няма да усетят директна промяна. Мярката засяга основно вътрешните разчети на банките и съотношението между рискови инвестиции и собствен капитал.

Антон Андонов, изпълнителен директор на водеща агенция за недвижими имоти, не очаква сътресения на пазара. Той отбелязва, че се наблюдава плавно забавяне в броя на сделките. През миналия период се забеляза рекордно увеличение с 28 % на ипотечните кредити, което наложи намесата на централната банка.

Това няма да се отрази пряко на процеса на кредитиране, тъй като това засяга заделянето на резерви като съотношение между рисковите инвестиции на банките т.е. кредитите и собствения им капитал.

По отношение на имотния пазар, прогнозите са за плавно приземяване. Броят на сделките вече отчита лек спад през първото тримесечие на годината. Мярката влиза в сила от 31 март следващата година, което дава време на финансовите институции да се адаптират към новите изисквания.

Налице е известно забавяне на продажбите на недвижими имоти. Някои считат, че това е временна мярка. Общо взето посока плавно приземяване.

Централната банка остава една от най-консервативните в Европа. Решението за 2.25% буфер е сигнал за готовност срещу бъдещи икономически предизвикателства.