БНБ: Конфликтът в Близкия изток носи риск от по-висока инфлация в България

Военният конфликт в Близкия изток засилва несигурността около международните цени на енергийните суровини. Това увеличава рисковете пред инфлацията в еврозоната и България. Българската народна банка (БНБ) съобщи официално тази информация. Институцията посочва, че най-осезаемият ефект ще бъде усетен в краткосрочен план. Той ще се прояви основно чрез поскъпване на енергията за потребителите.

Военният конфликт в Близкия изток засилва несигурността около международните цени на енергийните суровини. БНБ насочва действията си в две основни направления. Това са участие в паричната политика на Евросистемата и анализ на последиците върху инфлацията. БНБ участва активно в заседанията на Управителния съвет на Европейската централна банка. Целта е минимизиране на икономическите сътресения.

В средата на март 2026 г. Управителният съвет реши основните лихвени проценти да останат без промяна. Потвърден е ангажиментът инфлацията да се задържи около 2% в средносрочен план. Бъдещите решения ще зависят изцяло от постъпващите икономически данни. Липсва предварително зададен курс на лихвената политика. Цените на горивата остават ключов фактор за стабилността на европейската икономика.

Динамиката на инфлацията зависи от продължителността и интензивността на конфликта. Скоростта на пренасяне на енергийните цени към потребителите също е важна. В базисния сценарий на БНБ се прогнозира инфлацията в България да достигне 3.7% през 2026 г. След това се очаква забавяне до 3.2% през следващите две години. Това предвижда основният макроикономически модел на банката.

Понижението на инфлацията се дължи на ефекта на високата база при енергийните цени. Очаква се и въвеждането на европейската схема за търговия с емисии (ETS2). БНБ разработи и два алтернативни неблагоприятни сценария заради високата несигурност. Те помагат за по-добро разбиране на потенциалните икономически шокове за страната.

При умерено негативен вариант инфлацията би била по-висока с 0.7 процентни пункта през 2026 г. През 2027 г. разликата може да достигне 1.4 пункта спрямо прогнозата. При по-силен негативен сценарий отклоненията могат да достигнат до 3.4 процентни пункта през 2027 г. Това отразява сериозни вторични ефекти върху цените в страната. Ефектът върху цените на горивата у нас вече е обект на засилено наблюдение от експертите.

Представените сценарии имат илюстративен характер. Те не включват потенциални мерки на фискалната политика. Основната им цел е да покажат механизмите на външните ценови шокове. Тези шокове се пренасят директно в българската икономика чрез вноса. БНБ продължава да следи ситуацията в Близкия изток много внимателно.

Институцията подчертава, че инфлационните процеси остават силно зависими от геополитическата обстановка. Стабилността на енергийните пазари е от критично значение за целия регион. По-високите разходи за енергия могат да забавят икономическата активност. Това би повлияло на растежа в средносрочен план.

Анализите показват, че вторичните ефекти са най-големият риск за пазара. Те засягат цените на широк кръг от стоки и услуги. Потребителите в България трябва да бъдат подготвени за променлива динамика. БНБ остава ангажирана с осигуряването на ценова стабилност в страната.