БЛС: Промените за частните болници са прибързани и без дебат

Българският лекарски съюз (БЛС) изрази сериозно притеснение относно предложените изменения в Закона за обществените поръчки. Тези промени засягат статута на частните болници. БЛС алармира, че те се разглеждат на второ четене в последния момент, без необходимия експертен и обществен дебат, което създава усещане за прибързаност.

Според съсловната организация, законодателството „в 12 без 5“ не отчита дългосрочните последици. То засяга цялата здравна система и пациентите. Мотивът, че частните болници разходват обществен ресурс, не може да бъде основание за селективен подход. БЛС подчертава, че лекарствата, които формират голяма част от здравните разходи, са изключени от подобни промени. Това поражда въпроси за двоен стандарт и фокусиране само върху частните лечебни заведения.

Създава се впечатление за целенасочени атаки срещу частните болници. Тези лечебни заведения са неразделна част от системата. Те са подложени на същия контрол като всички останали, сключили договор с НЗОК. БЛС напомня, че в частните лечебни заведения работят около 40% от лекарите и специалистите по здравни грижи. Там се лекува и голяма част от българското общество.

Като аргумент за промяната се посочва риск от санкции от Европейската комисия. Към момента Комисията е обявила само намерение за иск пред Съда на Европейския съюз. БЛС смята, че България има обективен шанс да спечели това дело. При висящо съдебно производство промени в законодателството не са препоръчителни. Съдът е последният арбитър в този спор.

Според Директива 2014/24/ЕС, „публичноправна организация“ е тази, която задоволява нужди от общ интерес без търговски характер. Тя има правосубектност и се финансира или контролира преобладаващо от публични органи. Частните болници в България не отговарят на тези критерии. Затова те не следва да бъдат автоматично приравнявани на публичноправни организации. Държавата не трябва да бъде считана за неизпълняваща европейското право на това основание.

Партиите ПП и Демократична България също обявиха, че ще внесат предложения за изменение на Закона за обществените поръчки. Целта е да се реагира на риска от евентуален иск от Европейската комисия. Това действие предизвика остра реакция от БЛС и други заинтересовани страни към бързината на процедурите. Медийни публикации от последните дни акцентират върху политическия спор около предложението. Едни го определят като навременна реакция, други – като прибързано и мотивирано от политически интереси.

Българският лекарски съюз апелира измененията да се базират на правна яснота и оценка на въздействието. Те посочват европейска практика и решение по дело C-550/23 от декември 2024 г. То потвърждава досегашния подход към дефиницията за „публичноправна организация“. Решението подчертава правото на България да адаптира законодателството си спрямо националните особености и нужди. Това добавя силна правна аргументация към позицията на БЛС. В контекста на преговорите за Национален рамков договор (НРД) 2026–2028 БЛС вече формулираше ключови искания като увеличение на цените на клиничните пътеки, за което може да прочетете повече в тази статия.

БЛС настоява законодателните промени в здравеопазването да се основават на правна яснота, равнопоставеност и реална оценка на въздействието. Те не трябва да са резултат от политическа спешност или избирателен подход. Тези подходи задълбочават напрежението в системата и не водят до по-добра грижа за пациентите. Паралелни тревоги за финансови последици при неприети бюджети изразяват и областни и публични болници, което показва, че дебатът е по-широк. За повече информация относно исканията на БЛС, може да прочетете тук.