Блокираната сделка с „Гънвор“ отваря пътя на „Роснефт“ за поглъщане на „Лукойл“, застрашавайки активи за €14 млрд.
Провалът на продажбата на задграничния бизнес на „Лукойл“ на „Гънвор“, блокиран от Вашингтон, повишава риска от загуба на активи за 14 милиарда евро. Срокът за продажба или отписване на международните звена е 21 ноември. Тази криза подхранва спекулациите, че „Роснефт“ може да осъществи отдавнашната си цел да погълне своя конкурент, тъй като „Лукойл“ е изправена пред ограничено бъдеще на вътрешния пазар.
„Лукойл“
Провалът на продажбата на задграничния бизнес на „Лукойл“ на търговската къща „Гънвор“ (Gunvor) хвърли руската петролна компания в дълбока криза. Ситуацията повишава риска от загуба на активи на стойност 14 милиарда евро и подхранва спекулациите за евентуален опит за поглъщане от страна на местния конкурент „Роснефт“, съобщава „Файненшъл таймс“.
През изминалата седмица Вашингтон предприе решителен ход, като блокира опита на „Гънвор“ да поеме международните звена на „Лукойл“. Това се случи в отговор на новите санкции на САЩ срещу втората по големина петролна група в Русия. Американските власти отказаха лиценз за сделката, определяйки „Гънвор“ като „марионетка на Кремъл“. От своя страна, „Гънвор“ категорично отрича да има текущи връзки с Москва.
„Лукойл“, компания, дълго свързвана с руския президент Владимир Путин, е изправена пред критичен срок. Компанията има срок до 21 ноември да продаде или отпише международния си бизнес, изграждан в продължение на десетилетия. Тази принудителна продажба идва, докато редица западни компании бързат да спазят крайния срок на САЩ за прекратяване на всякакви връзки с руския енергиен гигант.
Активите, които „Лукойл“ може да загуби, отразяват минималната стойност на задграничните звена, като общата сума рискува да достигне 14 милиарда евро. Подобна финансова загуба би представлявала най-значителният удар за руска компания под западни санкции след първата година от пълномащабното нахлуване в Украйна. Тъй като сделката с „Гънвор“ е блокирана, компанията може да бъде принудена да продава активите си поотделно, което допълнително усложнява процеса и увеличава риска от обезценяване. Сред международните активи на „Лукойл“ са рафинерии в цяла Европа, включително в Румъния и България, както и около 2400 бензиностанции в 20 държави. Същевременно, компанията планира да запази участието си в нефтодобивни проекти в Казахстан и Ирак.
След края на международната си експанзия, перспективите пред „Лукойл“ остават „мрачни“. Компанията има ограничен потенциал за растеж на вътрешния пазар, който е доминиран от държавната енергийна група „Газпром нефт“ и от „Роснефт“, оглавявана от дългогодишния съюзник на Путин, Игор Сечин.
„В страната всичко е предадено на „Роснефт“ и „Газпром нефт“, докато излизането в чужбина вече не е опция.“
— Владимир Милов, бивш руски заместник-министър на енергетиката
Милов, който по-късно става сътрудник на опозиционния политик Алексей Навални, заяви пред „Файненшъл таймс“, че „Лукойл няма бизнес бъдеще. Това е компания с подрязани криле“.
Спекулациите, че „Роснефт“ може най-накрая да поеме контрола над „Лукойл“, отново се засилват. Въпреки че президентът Путин многократно е блокирал опитите на Сечин да завземе своя съперник, експерти в индустрията смятат, че прозорецът за поглъщане вече може да е отворен. Лице, работило с „Роснефт“, потвърди пред финансовото издание, че Сечин никога не се е отказвал от тази идея:
„Сечин никога не се е отказвал от идеята да поеме „Лукойл“. На всеки няколко месеца той отива на върха с ново предложение. Но засега – нищо.“
— Неназовано лице, работило с „Роснефт“
Вагит Алекперов, който е архитект на създаването на „Лукойл“ през 1991 г. и остава най-големият акционер, признава още през 1996 г., че „би било наивно да отричаме специалните си отношения с държавата“. Експертите смятат, че ако санкциите се прилагат стриктно и държавата бъде принудена да се намеси и да спаси „Лукойл“, сливането с „Роснефт“ би било логична стъпка:
„Ако те се прилагат стриктно и държавата ще трябва да се намеси и да спаси „Лукойл“, тя би могла да обмисли сливането му с „Роснефт“ и съвместното справяне с предизвикателствата.“
— Татяна Митрова, научен сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет
Междувременно, собствениците на „Лукойл“ вече се подготвят за най-лошия сценарий – активите им просто да бъдат отнети от страните, в които са базирани, ако не успеят да намерят купувач, одобрен от западните регулатори.
