Близо 780 000 сирийци се завърнаха у дома след промяната във властта

Почти 780 000 сирийски бежанци са се върнали по домовете си от декември 2024 г. насам. Това съобщи Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (Релийфуеб), позовавайки се на данни от Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН). Освен тях, над 1.6 милиона вътрешно разселени лица също са се завърнали в родните си места.

Тези завръщания следват значителните политически промени в Сирия. В края на ноември 2024 г. въоръжени опозиционни групи предприеха мащабна офанзива срещу сирийската армия. На 8 декември същата година те влязоха в Дамаск, което доведе до напускането на страната от Башар Асад. Оттогава Ахмед аш Шараа е фактическият лидер на Сирия. За повече информация относно промените в страната, прочетете „Една година от свалянето от власт на Башар Асад“.

ВКБООН подчертава, че всички завръщания трябва да бъдат доброволни, безопасни и достойни. Организацията е разработила оперативна рамка за подкрепа на процеса, която е актуализирана след декември 2024 г. и продължава да информира хуманитарните програми.

Според данните на ВКБООН, цитирани от Релийфуеб:

Към 14 август ВКБООН изчислява, че от 8 декември 2024 г. насам 779 473 сирийци са се завърнали в Сирия през съседните държави.

През същия период 1 694 418 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си в Сирия. Тази тенденция показва бързо ускоряване на процеса през 2025 г., тъй като по-ранни отчети от началото на годината показваха значително по-малки числа.

Въпреки големия брой завърнали се, хуманитарната подкрепа остава предизвикателство. Например, между 6 и 12 август 2025 г., 776 души са получили транспортна помощ на сирийските гранични пунктове. Общият брой на подпомогнатите през 2025 г. достига 13 179 души. Това показва разминаване между обемите на връщане и капацитета за подпомагане.

Международната общност, включително Европейският парламент, обсъжда необходимостта от координирана хуманитарна помощ. Резолюции призовават за условно облекчаване на санкциите, за да се подпомогне възстановяването и реинтеграцията. Въпреки това, правозащитни организации изразяват опасения относно неравномерното възстановяване и възможни дискриминации при завръщането на определени общности, подчертавайки нуждата от гаранции за достъп до услуги и сигурност за всички завърнали се.